Steve Harris – Мaй 1992 Interviewed by Kerrang!

Интервю от  сп. Kerrang!

Стив Харис игрae футбол добре.  Последната му игра беше благотворителна, но той все пак облече известния национален екип и “украси” свещената тревна площ на Уембли. Сега когато са започнали Европейските първенства в Швеция, поне половината от сп. Kerrang, самият ‘Ари, Stefan Chiraz и още много металисти са полудели на тема футбол и се надяват, че националния отбор ще спечели.

Аз не съм завистлив човек. Аз виждам в този Rock’n’roll – бързи коли, милиони долари, огромни къщи и приказни почивки по всички краища на света. Но Стив Харис въздиша с думите “получи пропуск от Glenn Hoddle…”много тежко, възмъжялата ревнивост се промъква  рязко през моите вени. Стив Харис играе футбол с Царя, моят любим Glennda! И по време на следващия час, аз научих още, че капитана на Iron Maiden повече от десетилетие е превърнал  две детски мечти в реалност. Тези щастливи хора получили  остра реакция от интернационалните футболни величия, толкова добре колкото водещите групи в  Donington  и Rock in Rio и Madison Square Gardens. Той притискал изцяло себе си, защото дори Джим можел да поправи  добре тази кървава съдба. И вместо да задълбавам, прочетете го: в следващите няколко страници ще научите, че футболът и метъла имат необхватен размер на съвместност…

Обратно през 1972, на 14 годишна възраст ,Стив Харис  получава оферта да се пробва в неговия любим отбор West Ham, а може би и да стане техен играч.

Аз бях в техните списъци около 8 месеца, и играех всеки ден между West Ham , съботните и неделните ми записи, и училището. В съботните следобеди играех за клуба, и все още играя за клуб наречен Melbourne Sports, и в неделите за Beaumont Youth, именно където бях открит от разузнавача на West Ham, наречен Wally St Pier. Не можех да повярвам като чух, че West Ham се интересуват от мен. Това беше чудесно, но на 14 годишна възраст, всичко което исках беше няколко бири и да се запозная с няколко “птиченца”, което въобще не се свързваше с футбола. Те искаха да си лягам рано и още други неща от този вид. Но едно чувство ме просветли за това, защото аз си мислех ,че ако не мога да бъда посветен на клуба които наистина обичам, защо тогава е всичко това? Това ми беше пречката, наистина. Ако това се беше случило преди няколко години, може би историята нямаше да е  чак толкова различна. Докато Iron Maiden е нещо което си струва. И аз не знам защо, може би защото все още искам няколко бири и да се запозная с няколко “птиченца” (смее се)!

Подобията между футбола и това да си имаш група са доста, били бил така любезен да ни ги обясниш.

Вършиш и двете неща пред много хора, трябва да си силно концентриран и решен, и двете неща са с красноречива кариера.

Дай ни някакво резюме за Iron Maiden, като футболни играчи.

Добре, Дейв Мъри не играе футбол чак толкова много. Той е играл за тима на Iron Maiden само два или три пъти. Той отбеляза заслепяващ гол в Полша, когато ние играхме там, но беше един от онези лесните, които може да ги вкараш от корнера. Той е доста тих, плашлив, усмихнат и всичко това не се вписва в повечето играчи, които искат да бъдат от силен, твърд тип. Брус е от типа на Били Бондс: той може да бъде агресивен и да удря доста гадно, и играе футбол доста често, той е като едно динамо на терена. За няколкото пъти които е играл с нас, ние му казвахме да избере най-добрите опоненти на игрището, и той просто излизаше и го помиташе. Нико ни беше вратар, докато не беше обиден от играта ни срещу Рейнбоул : беше топка 50-50 Ник се задуши, дядката тръгна да я следва но тя го събори по гръб и повече не му беше позволено да играе. Той беше добър и тих вратар, и малко луд човек, като Вини Джоунс! Яник е добър вратар, но не му даваме да пази, защото той не използва пръстите си. Той игра на финала СРЕЩУ Maiden, в една ослепяваща игра с 11 вкарани гола за противника… и от тогава не му позволяваме да играе именно заради това !

А за теб, как играеш?

Аз, не знам… доста ми е трудно да говоря за себе си.

Харис ти написа текста за песента “Weekend Warrior” за последния албум, и аз се чудя бил ли си нещо подобно на това момче за което говориш в песента?

Да, когато бях на 13-14 годишна възраст този стимул, нали? Обаче никога не съм бил подстриган тип скинхед, никога не съм бил за насилието, това просто беше една мода, поне така мисля. Никога не съм отивал на мач за да търся с кого да се сбия, аз отивах защото харесвах играта. Мисля, че ако се интересуваш от играта, няма да се занимаваш с хулиганство.  Като фен съм замесен с футболните хулигани.  Веднъж бях в Холандия, когато тяхната Кралица имаше рожден ден или нещо подобно. Беше национален празник и ние бяхме цял ден в бара и пиехме когато влезе този комарджия. Беше фен на Мейдън, обаче той дойде до мен и ме попита: “Ти си от West Ham, тогава футболен хулиган ли си?”. Аз му отвърнах:”Извинете? Не!”. Той продължи:”Ох аз съм футболен хулиган, следвам PSV Eindhoven навсякъде и обичам да съм в тълпата…”. Тогава той започна да ми разказва колко хубаво било да облечеш екип на Union Jack и всичко останало. А аз продължавам:”Виж колега нещата не са такива каквито ти ги разбираш, те са малко по-различни, не е там работата”. Бях очуден колко беше горд да е хулиган, и очевидно не беше добро момче! Но нещата тръгнаха на добре. Аз бях само на няколко срещи на West Ham тази година, и дори когато играех в неделите сам не съм виждал проблеми с хулигани. Аз дори пусках в игра и осем годишната си дъщеря – не вярвах, че толкова ще и хареса, но тя истински се забавляваше! Просто не можех да чакам синът ми да порасне. Той е само на 18 месеца и вече рита топката – уча го да казва:” West Ham, нали знаеш?”

Наистина е така. Дори още преди да стана баща с Zak Chirazi, го разбирах напълно. Моето момче носи тениски тип шпори, както във болниците…

И при мен е същото – моят носи тениска с която “дриблира по-добре от колкото с тениска тип Хамър’’.

Аз нямам съмнение, че всичко опира до фанатизъм, феновете на Iron Maiden взимат всички награди. Maiden  не са за тях както са “Хамър-ките” за Хари, и шпорите за мен.

Да, и това е още едно нещо, което е подобно на нещо между футбола и нас; те следват бандата, така както ние следваме футболния тим. Чувал ли си за човека, който си е сменил името на Iron Maiden? Всъщност поканихме дядката на нашето клубно парти. Първо си помислих, че няма толкова луд човек, но се оказа, че той толкова обичал бандата и затова си сменил името на Iron Maiden. Аз говорих с него и не ми се стори да е луд или невменяем, даже ми се стори приятно, тихо и добро момче. Неща от такъв сорт, могат да бъдат малко плашещи, да  знаеш какво въздействие оказваш върху някой. Аз не се свързвам с фанатизма, но никога няма да си сменя името на West Ham или нещо друго. Забавното е, че където и да идем по света, поне веднъж седмично виждаме шалче на West Ham. Веднъж в Ню Йорк имахме плакат с West Ham, на него. И някой дядки в Ню Йорк имаха татуировки на рамената, например с Еди, и “Up the Hummers” по-надолу, само че не разбирах какво по дяволите значеше това! Аз го попитах, а него не го беше грижа. Аз допускам, че обичам West Ham достатъчно много за да си направя тяхна татуировка. Всъщност доста сериозно се замислям по въпроса. Но за мен West Ham, са там завинаги, ще ги гледам цял живот. Но Maiden няма да са тук завинаги…

Колко играчи които познаваш или знаеш за тях, са метъл фенове?

Тери Бътшър(до миналата година беше мениджър на Coventry City) е голям метъл фен, а също и голям фен на Maiden: той обикновено идва да ни гледа когато играем за Ипсуич и когато свирим на стадион Gaumont. А когато ходим на стадиона на Рейнджърс в Глазгоу, той ни вижда като истински фен. Пол Маринър(бивш треньор на Ипсуич, сега треньор в Северна Америка) е също много голям фен. Чувал съм, че Стюърт Пиърс (Nottingham Forest) слуша рок, а Чарли Николас (Celtic), също обича малко хард рок. Аз гледам да се запозная с повече играчи в тези благотворителни мачове…

Някои от съотборниците на Стив Харис, са играли заедно със Glenn Hoddle, Gerd Muller, Rene and Willie Van der Kirkhoff, Frank McAvennie, Paul Allen, Nayim, Archie Gemmill, Steve Coppell, Frank Worthington... 

Да, за Старата Англия срещу Старата Шотландия. Бяхме в пълен състав и бяхме облечени с националните екипи. Това беше преди няколко години на финала  за трофея на Freight-Rover, мисля че тогава беше: имахме шанс 1-1 и беше страхотно да играем на Wembley. Да, ясно си спомням Дейв Уотсън (също фен и бивш централен халф на Англия)…

Той беше ли фен на Maiden?

 

Странното е, че неговия син е фен на Maiden, и той го беше довел на едно от нашите шоута, и всъщност така станахме приятели! Той е единия човек, който ме вкара в много от тези благотворителни мачове. Но в половината от времето което бях на терена, не можех да повярвам в играчите на него – просто бях затруднен понякога. Мислех си че хората мислят за мен като за:”Ох, той е тук само, защото е от бандата и има дълга коса”, и мислех, че са прави. Така че се чувствах застрашен. Миналата седмица играх в мач срещу Palace, който беше застрашителен, защото всички играчи бяха еднакви, и повече от всичко държах на себе си…бях истински късметлия, какво мога да кажа? Самият Joe Elliot…(който беше част от историята преди списъкът на Leppard да го изключи)… той играе в тази Английска игра много добре, а в някой от игрите играеше просто съвършено. Двамата си звъним един на друг, ако наближава игра. Всъщност, ние играхме в Ирландия, преди мача на Ирландия срещу Уелс. В началото на сезона отидох с него до Sheffield за да видим West Ham всички там обединени – той ги спонсорираше! Действително Joe е друг тотален фанатик, правеше дълги и мъчителни пътувания до Sheffield за всяка домакинска среща… от Ирландия!

Така все още ли си човек от трибуните, или вече си джентълмена от изисканите места?

Трябва да отбележа, че сега съм това което съм, именно защото съм тръгнал от трибуните, където на върха на пръстите си, съм се опитвал да гледам, аз съм късче нисък-човек. Сега предпочитам да сядам, въпреки че бях прав на мача с Arsenal по-рано тази година, което беше много добре защото ние ги бихме – винаги е по-добре да биеш Arsenal от колкото да седнеш, нали така?

Коя е най-добрата игра, която си виждал като фен на West Ham?

Ами една, на която бихме Sunderland с 8-0 на техен терен. Не помня през коя година беше, но Geoff Hurst отбеляза първите шест гола, а Brooking/Sissons останалите. Беше просто невероятно. Направо ме издухаха през този ден, един перфектен романс. Имаше даже сълзи, които се спускаха.

Кой мач на Англия те е впечатлил най-много.

Ами този на световното, на полуфинала Англия се изправи срещу Германия. По това време ние бяхме на път, но мачът няма да го забравя.

А най-добрата твоя игра, осемте с Iron Maiden, или четирите за благотворителност?

Това ще е тази, в която играх на Wembley срещу Шотландия. Не мога да кажа, че това беше най-добрата ми игра, но да играя на Wembley за Англия, това е мечтата на всеки. Бях с номер седем,и бях отпред. Не отбелязах гол, Tony Woodcock го направи за нашия отбор.

Когато играеш срещу  Joe Elliot и “Sav” Savage, или Ritchie Blackmore, колко трудно става?

Охо, всички се нараняват – това е сериозно! Вратарят на Leppard си счупи два пръста: беше топка 50-50, и аз я заковах в дясната му ръка. Това не го правиш нарочно, не излизаш там за да убиваш хора или да им трошиш ръцете, но всички се нараняват.

Кои са едни от най-добрите срещу които си играл?

Joe е добър играч и Rick Savage е много добър: той има опит със Sheffield, където играе през сряда. Blackmore е дяволски добър играч… по-точно когато беше по-млад. Играл съм заедно с него и срещу него:той отбеляза няколко гола за мен в Германия. Когато вземе топката е много трудно да му я отнемеш. Неговото темпо не е много високо, но вземе ли топката прави невероятно неща с краката си…

А какво ще кажеш за Hoddle тогава?

Да, той е много добър играч.

Така, Steve не бъди скромен, кой е най-добрия ти гол, който си отбелязвал?

Е можете да попитате Joe Elliot за това. Беше един от онези голове, който отбелязах срещу Def Leppard, преди пет години, и не съм сам когато казвам, че това беше краят на един спор. Получих топката на около 25 ярда от вратата, минах покрай няколко играчи и тогава ударих топката с левия си крак, право в горната греда…

Steve Harris:човек който осъществи мечтите си и спечели. Браво на него.

 

Това интервю е взето от The Iron Maiden Commentary

Превод: Кръстьо Гешев (mickthomson)