gototopgototop
PAUL DI'ANNO - VOCALS (1978 - 1981)

Paul Andrews (роден на 17 май 1958, в Chingford, Essex), познат най-вече като Paul Di'Anno, е първият виден вокалист на групата Iron Maiden от 1978 до 1981 година.

В периода след кариерата си в Maiden, Di' Anno издава множество албуми, както самостоятеленмузикант, така и като член на групи като Gogmagog, Battlezone, Praying Mantis и Killers.

В средата на 90-те години започват да се появяват слухове за евентуалното повторно присъединяване на Di' Anno към Maiden (след напускането на Dickinson през 1993), но спекулациите се опровергават след включването към Maiden набившия вокалист на Wolfsbane - Blaze Bayley, преди да се съберат с Dickinson отново през 1999.

В зората на новото хилядолетие, Di' Anno живее в Бразилия, където все още се занимава с музика (издава и последния си солов албум, Living Dead, през 2006), ръководейкихотел-ресторант, негова собственост в Англия. В момента живее в Salisbury, Англия.

Кариера

Iron Maiden

Di'Anno е първият вокалост на групата след напускането на твърде непредсказуемия Dennis Wilcock, който принуждава Harris да уволни всеки член на Maiden (включително Dave Murray), преди и самият той да напусне групата. Според DVD-то на Iron Maiden . The Early Day s, той е бил представен на бандата благодарение на барабаниста Doug Sampson, стар приятел на Steve от времето му със Smiler. Първото прослушване с Rod Smallwood се проваля, когато Paul е арестуван за публична демонстрация на джобното си ножче.

Едноименното издание от 1980 година бързо се превръща в класика в жанра, докато групата смесва енергията на пънка с рифове, присъщи на метъла, както и сложността на прогресив рока, което в последствие служи за насоки на бъдещи жанрове като траш и спийд метъл. 1981 е годината на втория им албум, Killers, както и пробното live DVD, Maiden Japan. Maiden намират заместител в лицето на фронтмена на Samson – Bruce Dickinson, под чието влияниезвученето на бандата започва да се отдалечава от това от времето на албумите с Di' Anno.

През 1981 Di' Anno напуска Maiden след среща с бандата и нейния мениджър, Rod Smallwood. Според думите на Di' Anno: "Това е все едно Мусолини и Адолф Хитлер да участват заедно в групата. Всичко опира само до Rod Smallwood и Steve Harris, това е положението. Не беше възможно да има някой друг, аз не можах да се примиря и заради това със Steve вечно се карахме".

Di'Anno

Di' Anno е първият проект на Paul Di' Anno след напускането му на Iron Maiden. Групата първоначално се казва Lonewolf, но след проблемите, породени от друга банда, вече притежаваща името Lone Wolf, те променят името си и накрая записват само един албум под името на Di' Anno. По време на турнето им Paul отказва да изпълнят която и да е песен на Iron Maiden (което донякъде потриса публиката), изпълнявайки само своите авторски парчета и няколко кавъра. В следствие на минималния успех, групата се разпада малко след края на турнето. Единствените останали продукти от тази банда са сингъл на "Heartuser", едно японско издание на " Flaming Heart" и шведското VHS издание, наречено " Live At The Palace" (днес включено в DVD като "Di'Anno Live From London").

Gogmagog

През 1985, Di' Anno трябва да започне работа по проект с няколко наети музиканти. Групата, наречена " Gogmagog", е сформирана от DJ и продуцент Jonathan King. Gogmagog е рок-опера проект. King присъединява Di' Anno скоро след неговия едноименен албум от 1984 година. Идеята на Gogmagog притежава огромен потенциал заради способността на King да събира вече известни и големи имена в света на музиката (включително Clive Burr, участвал преди време в Maiden, Janick Gers от Gillan, по-късно и от Iron Maiden, Neil Murray, участвал в Whitesnake и впоследствие в Black Sabbath, както и тогавашният китарист на Def Leppard - Pete Willis. Russ Ballard е нает да напише няколко песни и EP-то с 3 песни, наречено " I Will Be There" (песен на Ballard) е записано, включващо нелепо озаглавени парчета. Интересен е фактът, че EP-то е издадено чак след разпадането на самата група. Трите песни са само демота, предназначени за албум, за който са написани много други песни, но никога не е записан. Албумът е рядкост, ценена високо от малкото късметлии, имали възможността някога да го чуят. Интересното е, че Janick Gers свири с Burr и Di' Anno, бивши членови на Maiden много преди той самият да се присъедини към групата.

Battlezone

След издаването на едноименния албум, Di' Anno формира Strike докато е в Америка с барабаниста Bob Falck (под името Sid Falck, от времето му с Overkill) и китариста John Hurley, но проектът получава името BATTLEZONE заради завръщането на фронтмена в Англия.

Първоначалният състав на групата се състои от Dianno, китаристите Hurley и Darren Aldridge, басиста Laurence Kessler и барабаниста Adam Parsons. После променят името на A.D. Dynamite, от времето с " Aunt May". Скоро обаче Parsons напуска групата, за да сформира " Belladonna" и Falck отново се появява на сцената, точно навреме, за да запише първия албум на групата с името " Fighting Back". През 1986 също така се присъединява и бившия китарист на Lonewolf и Tokyo Blade, John Wiggins.

Battlezone започват своето турне в Америка през 1987 година, за да обявят промоцията на дебютния " Fighting Back", но музикалните различия, споровете и физическите разпри в бандата водят до напускането на John Hurley и Bob Falck след първото турне. Според книгата на Di' Anno " The Beast", Hurley се превърнал в "егоцентрик", а барабанистът Falck – "пречка", така че двамата са отлъчени от групата. Местата им заемат бившите музиканти от Persian Risk Graham Bath и Steve Hopgood, приспособявайки се към тогавашния облик на бандата.

Вторият издаден албум е озаглавен " Children Of Madness" и постига обичайния значителен успех. Видеоклипът към " I Don' t Wanna Know" се върти нееднократно в Щатите по MTV. Наркотиците и физическото насилие отново обтягат допълнително положението в групата. Към края на второто турне повечето музиканти вече са напуснали групата, принуждавайки Di' Anno да го завърши с помощта на събрани от него музикатнти от друга група, за да може да изпълни договора си.

След разпадането на Battlezone, Di' Anno и Hopgood поставят началото на пауьр метъл групата " Killers", издавайки четири албума. По-късно Hurley се присъединява към " Lo Girls". През 1990 година Di' Anno също така участва и в Praying Mantis в рамките на турнето в Япония и последвалия " Live At Last" албум с бившия китарист на Iron Maiden Dennis Stratton. Wiggins се присъединява към вече променената група Tokyo Blade през 1995. Di' Anno издава серия от соло-албуми преди и след Killers.

До 1998 година Di' Anno вече е възстановил името на Battlezone. Към него се присъединяват Wiggins и приятелят му Colin Riggs, бивш член на Tokyo Blade, както и барабанистът Marc Angel. Другите китари са дело на Paulo Turin. Музикантите записват албума " Feel My Pain", издаден от значително новия лейбъл " Zoom Club". Групата се заема с Бразилското си турне през януари 1998 със своите някогашни колеги от Killers, басистът Gavin Cooper и китаристът Nick Burr се присъединяват за турнето в Южна Америка.

Турнето на групата се провежда през същата година, в продължение на три седмици с цел събирането на около 6000 фенове на вечер. Вече слезли от облаците, след завръщането си у дома Battlezone провеждат концерт в Walthamstow Royal Standard пред публика, наброяваща едва стотина души, както и още един, в JBS Dudley в West Midlands, привличайки по-малко от дузина фенове. LIVE парче от концерта в Walthamstow лед време се появява в компилацията с всичките три албума на Battlezone, носеща името "Cessation of Hostilities". Бившият басист на Battlezone - Gavin Cooper се присъединява към Lionsheart през декември 2004, а после към Statetrooper през май 2005. Басистът впоследствие взема участие и в соло-албума на вокалиста на Magnum- Bob Catley, за датите в Обединеното Кралство през април 2006.

Killers

Killers е създадена през 1990 или 1991. По това време Cliff Evans живее в Ню Йорк с мениджъра на Fastway. Steve Hopgood, свирил в Battlezone когато Paul му се обадил и казал "Хайде да направим нещо заедно". След осъществения контакт, Paul отлита от Лос Анджелис за Ню Йорк, където заедно създават групата.

За няколко дена те наемат John Gallagher (от Raven), който да поеме ролята на басист, и американецът Ray De Tone, отговарящ за другата китара. В продължение на няколко дена те записват live-албумът "Assault on South America", съдържащ няколко песни на Iron Maiden и Battlezone, както и кавъри на "We Will Rock You" и "Smoke on the Water". Албумът е първоначално записан за Южноамериканския пазар, след намесата на инвеститор от Южна Америка, заинтересуван от турне в този регион. "Записано в Бразилия, Аржентина и Венецуела през лятото на 1993 година", пише на задната страна на обложката. Според John Gallagher обаче, Южноамериканското турне се провалило и целият албум е записан в камион, превърнат в подвижно звукозаписно студио, в Ню Йорк. По-късно, канадска звукозаписна компания под името Magnetic Air Productions издава пиратско копие на световния музикален пазар с друга обложка, без да изплаща никакви финансови обезщетения на групата.

Killers по това време свирят за няколко известни звукозаписни компании като Virgin, EMI, Sony и BMG. Представители летят за Ню Йорк от цял свят, за да ги чуят. Те изпълняват само песни на Iron Maiden, защото групата не е записала какъвто и да е материал. Изпълнените песни на Maiden, включително "Phantom Of The Opera" и "Wrathchild", впечатляват представителите на BMG достатъчно, за да сключат договор с групата на стойност 250,000 долара. BMG не са уведомени, че тези песни вече са били записвани преди време.

Веднага след като Killers подписват договора, започват работа по своя първи албум, озаглавен " Murder One". Групата се мести в студио в горната част на Ню Йорк, "по средата на пустошта". Там отсядат в мотел със звукозаписно студио, притежание на собственика. Албумът е написан за около две седмици; След още месец е изцяло записан. Последните щрихи са положени в електростанцията на Ню Йорк.

След издаването на " Murder One", Paul се жени за англичанка, която се мести в Ню Йорк. Алкохолът и наркотиците обаче си казват своето и бракът бързо е разтрогнат. Paul напуска Ню Йорк и се мести в Лос Анджелис със своята нова приятелка от Америка. Скандал между двамата, включващ заплаха с нож, привлича вниманието на Полицицейския департамент на Лос Анджелис ( LAPD), който нахлува в апартамента и арестува Paul за малтретиране на приятелката му, притежание на кокаин и злоупотреба с огнестрелно оръжие. След съдебният процес е осъден на 4 месеца в затвора в Лос Анджелис. Именно тук Di' Anno започва да пише песните за следващия албум на Killers и ги праща към Англия, където останалите членове на групата живеят по това време.

Paul Di' Anno се връща в Англия след депортирането си. Именно тук той и групата сключват договор с компанията Bleeding Hearts, намираща се в Newcastle и записват втория си студиен албум. Озаглавен е "Menace To Society" след коментар от страна на съдията от Лос Анджелис. Със своя стил на 'пантера', албумът не е приет от страна на много критици, с изключение на списанието Metal Hammer в Германия, гласувало за "най-добър нов албум" на годината.

До 2003, Paul и Cliff трябва да започнат турнето си като единствените останали оригинални членове на Killers. За целта Paul наема музиканти, негови познати от турнетата му из Германия и Австрия. Marcus Thurston се включва към групата като втори китарист, Darayus Kaye се заема с баса, а Pete Newdeck поема барабаните. Steve трябва да напусне заради заболяване - шум в ушите; Китаристът Graham Bath поврежда ръцете си, резултат от почти постоянното свирене на китара през годините, развивайки артрит. Според Di' Anno той е искал барабаните да бъдат поети от Clive Burr (преди време участвал в Iron Maiden), но не е успял да стигне навреме за прослушването. Впоследствие обаче Clive се разболява сериозно от множествена склероза.

The Beast

Di' Anno издава критически оценена биография, озаглавена The Beast (ISBN 1-904034-03-9) и според слуховете преминава през различни видове наркотици. На даден етап е арестуван за непредумишлено убийство, въпреки множеството показания от страна на свидетелите, смятащи, че той трябва да излежи пълна присъда.

Ревю на " The Beast" от James Sherry (Kerrang – десети август): "Ако това бе предложение, щях да приема. Малко кока, шепа хапчета, голямо количество пиячка – аха, абсолютно." Историята е позната, но да си признаем – просто не можем да се наситим да четем книги за рок звезди, отдаващи се на разврат и поквара, за които ние можем само да си мечтаем. Paul Di' Anno е минал през всичко това и е оцелял за да разкаже историята на този изключително интересен – и тотално противен – период от живота си. Въпреки че авторът е известен най-вече с участието си в Iron Maiden, този аспект от ш****ия му живот всъщност заема само първата четвърт от книгата; невероятното е, че разказите му относно по-късните групи, Battlezone и Killers, са дори още по-крайни. Присъстват престъпления, оръжия, скандали и достатъчно лудости, свързани с наркотици, които биха засрамили доли Motley Crue. Ако искате секс, дрога и хеви метъл, сте на правилното място. Само не опитвайте това вкъщи.

Религия

Di' Anno е атеист и има татуировка, която гласи "666" и "GOD = SUCKER" на тила си. Според своята автобиография се е обърнал към исляма през 90-те години, след като е прочел Корана. Впоследствие обаче признава: "Според мен религията убива всички нас. Не вярвам в нея. ...Не, баща ми беше мюсюлманин, признавам. Но не ми пука за това". В по-късните си интервюта Di' Anno пояснява, че никога не е бил истински мюсюлманин, че никога не е спирал да пие, но се е опитал да стане по-добър човек, прилагайки някои от мюсюлманските философски принципи в живота си. Според автобиографията му, той твърди че е бил мюсюлманин, католик и дори абориген.

Дискография

Албуми с Iron Maiden

* Iron Maiden (1980)

* Killers (1981)

Забележка : Много песни от тези албуми включват съдържание или част, написани от Paul Di'Anno и някои от песните, приписвани на него, впоследствие са използвани в множество live-албуми (виж дискографията на Iron Maiden).

Албуми с Di'Anno

* Di'anno, 1984

o "Flaming Heart", 1984

o "Heartuser", 1984

* Nomad, 2000

Албуми като Paul Di'Anno

* The World's First Iron Man, 1997

* Beyond the Maiden (The Best Of), 1999

* The Masters, 1999

* The Living Dead, (a re-release of Nomad with bonus tracks), 2006

* The Maiden Years - The Classics, (a re-release of Paul singing old Iron Maiden tracks), 2006

Албуми с Battlezone

* Fighting Back, 1986

* Children of Madness, 1987

* Warchild, 1988

* Feel My Pain, 1998

* Cessation of Hostilities, 2001

Албуми с Killers

* Murder One, 1992

* Menace to Society, 1997

* Live, 1997

* New Live & Rare, 1998

* Killers Live at the Whiskey, 2001

* Screaming Blue Murder - The Very Best of Paul Di'Anno's Killers, 2002

Албуми с Gogmagog

* I Will Be There EP, 1985

Албуми като Paul Di'Anno & Dennis Stratton

* The Original Iron Men (1995)

* The Original Iron Men 2 (1996)

* As Hard As Iron (1996)

Други проекти и компилации с участие на Paul Di'Anno

* Metal for Muthas, 1980 (with Iron Maiden)

* All Stars NWOBHM, 1990

* True Brits, 1993

* True Brits 2, 1994

* True Brits 3, 1995

* Killer Voices, 1995

* Metal Monsters, 1996

* Metal Christmas a.k.a The 21st Century Rock Christmas Album, 1996

* The Almighty Inbredz, 1999

* Classic Rock, Classic Rockers, 2002

* "Tribute to Van Halen," 2006

Превод: Диляна Делчева (Within Darkness) и Никола Петрас (Dragontear)

Вход за членове

Въведете вашият е-мейл и номер на членска карта

Купи Албум

Банер
Банер
Банер

facebook-link1

rss-news-link1

lastfm-link1