gototopgototop
08junebandshotИсторията на Iron Maiden започва през 1971-ва година, когато 15-годишният Steve Harris, вдъхновен от музиката на Wishbone Ash, Jethro Tull и ранните Genesis, си купува бас китара тип Telecaster за внушителните по онова време 40$. Мечтата на Steve е някой ден да играе футбол за любимия си West Ham и той дори е записан в младежкия отбор. Обаче младите таланти в младежката организация на клуба са толкова много, че до професионалната игра стигат единици. От друга страна, напрегнатият режим от тренировки и мачове би отнел възможността на младия Steve да се отдаде с връстниците си на такива занимания като пиене, слушане на групи и сваляне на момичета. След дълго и трудно обмисляне, той зарязва мечтите си да бъде футболист и започва да трупа сериозни познания и умения в областта на рок музиката. Научава се да свири сам, като репетира със записи на любимите си групи или свири с приятели. Така се стига до създаването на група, наречена Influence, която по-късно сменя името си на Gypsy’s Kiss.

Gypsy’s Kiss дебютират на състезание за таланти, състояло се в Po p lar, като преминават всичките шест кръга. Запален от амбиция, Steve се присъединява към група, наречена Smiler. Членовете на тази банда са с няколко години по-възрастни от него и въпреки че Steve придобива ценен опит, той все още се чувства задушен. Макар да изпълняват ранната версия на “Innocent Exile”, Smiler отхвърлят “Burning A mbition” и ясно дават да се разбере, че не очакват басистът им да тича по сцената и да пише песни. Най-накрая Steve разбира, че единственият начин да прави това, което иска, е да сформира собствена група и така в края на 1975-та се ражда идеята за Iron Maiden. Името хрумва на Steve, след като вижда уред за мъчение, наречен Iron Maiden, в стара версия на филма “Мъжът с желязната маска”. The Iron Maiden представлявал метален ковчег с шипове от вътрешната страна, в който били поставяни жертвите и пробождани до смърт. През пролетта на 76-та Iron Maiden се представят в The Cart and Horses P ub в Stratford в London's East End. Първите няколко участия минават добре, но Steve усеща, че нещо липсва. Вокалистът Paul Day е сменен с бившия певец на Smiler - Dennis Wilcok. Той пък препоръчва един талантлив млад китарист на име Dave Murray. Тогавашните китаристи Terry Rance и Paul Sullivan приемат това като обида и напускат. Bob Sawyer, наричан още Bob D’Аngelo, заема позицията на втори китарист. Ron Rebel се присъединява на барабаните. Така се събира първата оригинална формация на Iron Maiden. В този състав групата започва да свири не само в Cart, но и из целия източен Лондон, като навсякъде прави силно впечатление. Шест месеца по-късно отново настъпват промени. Bob напуска, защото вместо да допълва китарата на Dave, той се опитва да го конкурира. По-късно, след спречкване в The Brigehouse, Dennis уволнява Dave Мurray, който отива в групата на своя стар познат Adrian Smith - Urchin. След всичките кавги, групата решава да зареже за известно време допълващите се двойни китари и тогава Terry Wapram влиза като единствен китарист, а Tony Moore - като клавирист. Ron Rebel напуска, защото не може да издържи на напрежението и е заместен от Barry Purkis, който по-късно се нарича Thunderstick. В тази формация групата свири само на един концерт в The Bridgehouse и става дяволски ясно, че клавирите не са решение. Moore напуска, а след него и китаристът Wapram, под предлог, че не може да свири без клавири. Тогава Steve отива на един концерт на Urchin и моли Dave Murray да се върне в Iron Maiden. Dennis Wilcok напуска точно преди едно изпълнение в южен Лондон, а когато напуска и Thunderstick, нещата изглеждат доста мрачно. Steve вика бившия барабанист на Smiler - Doug Sampson и докато тримата репетират, търсят нов вокалист. За щастие, приятел на Steve им препоръчва Paul Di’Anno, който се представя брилянтно на прослушванията. Групата вече е готова за завръщането си. Първоначално нещата са затруднени от навлизането на Punk / New Wave вълната през 77-ма, поради което повечето клубове набират именно такива групи. Звукозаписните компании действат по същия начин - групата може да получи оферти, ако музикантите са готови да се подстрижат и да изглеждат по-“пънк”. Отговорът на Steve е напълно ясен.

Към края на 1978-ма година нещата са напреднали достатъчно, за да може бандата да се завърне и да изнася редовни концерти. Музикантите осъзнават, че е необходимо демо, и така през нощта навръх Нова година те са в Spaceward Studios близо до Cambridge, където записват "Prowler", "Invasion", "Strange World" и "Iron Maiden". Поради високата цена на записите, групата няма достатъчно пари, с които да плати мастерирания вариант на записа. След няколко седмици, когато се връщат да платят лентата и миксирането, разбират, че лентата е изтрита и са останали само касети, на които е оригиналната немастерирана сесия на записа в напълно суров вид. Dave дава своето копие на Neil Kay – DJ и страстен почитател на хард рока, който води постоянни рок-вечери в The Soundhouse, който граничи с Тhe Bandwagon P ub в Kingsbury, северен Лондон. Сега Iron Maiden по-лесно могат да записват участия и печелят територия в The Ruskin Arms в Manor Park. Neal пуска касетата на една от неговите вечери в The Suoundhouse и е зашеметен от реакцията. Песните стават най-търсени с месеци и Maiden започват да свирят и там. Демо-записът привлича вниманието и на Rod Smallwood, след като партньор по ръгби на Rod (който също работил със Steve) му дал касетата. След като ги е чул и се е запознал с тях, той им предлага услугите си като мениджър. Rod урежда концерти из цялата страна, за да даде шанс на групата да изгради популярност. Той урежда шоута и в централен Лондон, за да могат музикалните компании да забележат Maiden. Така и се случва на един концерт в The Marquee Club. John Darnley от EMI идва, за да види Maiden. В същия ден Rod се обзалага със собственика на клуба, че бандата ще продаде всичките 700 билета до 7 часа вечерта. Rod печели облога, а на другия месец EMI подписват с Maiden. През същото лято те са включени и в музикалното списание “Sounds”, в което Geoff Barton (който по-късно основава списанието Kerrang) затвърждава репликата "The New Wave Of British Heavy Metal". Iron Maiden дебютират също така на The Music Machine в Camden като специални гости на Motorhead, които по това време са известни под името Iron Fist And The Hordes From Hell. Преди края на годината групата свири още два пъти на Тhe Music Machine, но не като гости, а като хедлайнери.

Междувременно Maiden са заринати с искания от фенове за копие на демо касетата за личните си колекции. Така се появява EP, което е кръстено просто “The Soun d house Tapes” и е специално за истинските фенове, защото се продава само по концерти или чрез пощенска поръчка. 6000-те копия са разграбени почти моментално, което ги прави предмет на колекционерска стойност. Въпреки исканията от много големи музикални магазини, групата решава да го запази като нещо специално за феновете си. Между концертите са записани “Sanctuary” и “Wrathchild” за LP компилация, наречена “Metal For Muthas” в Manchester Square Studios, собственост на EMI. Те записват също така четири песни за “Friday Rock Show” на Radio One. Tony Parsons се присъединява като втори китарист, за да допълни петорката.

В периода около Коледа групата претърпява още промени в състава си. Doug Sampson напуска поради здравословни причини, a Parsons, който винаги изглеждал отегчен на сцената, го следва моментално. Тогава Clive Burr и Dennis Stratton заемат вакантните места, съответно на барабани и китара. Точно в този състав се стига до запис на първия албум с продуцент Will Malone. През февруари 1980-та година, когато бандата тръгва на турне, за да представи компилацията “Metal For Muthas”, излиза техният сингъл, озаглавен “Running Free”. Той тотално надхвърля очакванията на музикалните компании, като навлиза в чартовете на 44-то място и осигурява на Maiden покана за участие на Top Of The Pops по BBC. Те приемат, но само при условие, че ще могат да свирят на живо, както The W ho осем години по-рано. Изненадващо, от BBC се съгласяват. На 14-ти април излиза дебютният албум, озаглавен “Iron Maiden”, и директно се изстрелва на четвърто място в британските класации. Maiden, които до сега са свирили само на турнето на “Metal for M uthas” и като гости на Judas Priest в тяхното “British Steel” турне, сега тръгват на собствено британско турне, което включва 40 дати. Те се връщат отново в Marquee C lub за четири разбиващи концерта, билетите за които са напълно продадени.

През август групата е поканена от американските суперзвезди KISS да подгрява на европейското им турне и да свири на Reading Festival в съботната вечер като специални гости на UFO. Това дава възможност на Steve да свири с един от най-големите си идоли – Pete Way от UFO. Покрай Kiss вниманието към Maiden на континента значително нараства. Те нямат повече концерти в Англия и с това завършва британското им турне. Те си дават седмица отпуск, за да се нарадват на италианското слънце. След завръщането от турнето им с Kiss е обявено, че Dennis Stratton напуска състава поради музикални различия. Музикалният вкус на Dennis е различен от този на останалите в групата и неговите идеи не се вписват в това, което те искат да правят, затова раздялата е наложителна. Първоначално и двете страни са много настървени от разрива, но сега Maiden и Dennis са много добри приятели и той е управител на The Cart And Horses. На групата не се налага да търси много и заместник на Dennis става Adrian Smith. Maiden се свързват с Adrian още преди Dennis, но тогава той е ангажиран с Urchin. Правят едно малко турне в Англия, за да може Adrian да свикне, след което започват работа по нов албум, продуциран от Martin Birch. Бандата прекратява временно записите, за да направи специален коледен концерт в лондонския Rainbow Theatre, който е заснет.

Публиката получава ранен коледен подарък, след като втората част от лайва е изсвирена отново, поради проблеми със звука. Разбира се, никой не си е тръгнал по-рано!

Албумът “Killers” излиза през февруари 1981-ва година. Докато групата поема на своето първо световно турне, той достига 12-то място в британските класации и донася на групата няколко златни диска от някои много важни територии. Както в Европа, “The Killer World Tour” позволява на Maiden да стъпят за пръв път в Канада, Америка и Япония. Издадено е Live EP, съдържащо записани изпълнения от Япония, озаглавено „Maiden J apan ”. На 30-ти март излиза 30-минутното видео на изпълнението в Rainbow.

Когато “Killer World Tour” приключва, става ясно, че и дните на Paul Di’Anno са преброени. Той живее живота на рок енд рол изпълнител на максимум. И въпреки предупрежденията от групата, Rod и докторите, продължава – като поврежда гласните си струни и здравето си. И отново наблизо има заместник. Bruce Bruce от приятелска група, наречена Samson, е разочарован от инерцията на групата по отношение вида на музиката, когато по ирония на съдбата се отваря вакантно място в Maiden. След прослушване той е приет и връща истинското си име Dickinson. За представянето на Bruce са направени няколко набързо уредени концерта в Италия. А големият му дебют е в Rainbow, където групата свири и парчета, записани вече за нов албум. Bruce получава от феновете прякора “The Air-Raid Siren” заради мощните си, наподобяващи сирена за въздушно нападение, вокали. Ако кажем, че 81-ва е успешна за Maiden, то 82-ра надхвърля всички очаквания. Групата вече има напълно организирано турне “The Beast On The Road” с разпродадени билети, когато се появява сингълът “Run To The Hills” от новия им албум и заема 7-мо място в класациите. Самият албум “The Number Of The Beast” отнася всякаква конкуренция, заема първо място в британската класация и влиза в челната десятка на европейските, американските и канадските чартове. Турнето “Beast On The Road” заслужава името си, като осигурява на групата 180 концерта за осем месеца. Maiden за първи път посещават места като Австралия и Нова Зеландия. Те за пръв път свирят на собствен, напълно продаден концерт в New York's Palladium в САЩ. В Америка Maiden са нарочени за сатанисти от група зле информирани и самонадеяни личности, които изобщо не са схванали смисъла на албума. Това печели на бандата повече популярност. През август групата прекъсва американското си турне и се връща в Англия за участие на Reading Festival пред 35,000 фена. След края на турнето и серия лични проблеми и тежкия график на Maiden, Clive Burr напуска.

През януари 1983-та групата лети за Nassau, за да запише новия си албум с Nicko McBrain като барабанист. Групата се среща с Nicko по време на “The Killer Tour”, докато той свири с френска подгряваща група, наречена Trust. Барабанист, добър разказвач и всестранно развита личност, Nicko получава своето бойно кръщение в Nassau по време на записите на “Piece Of Mind”. Групата отделя и малко време за заснемането на клип към сингъла “Flight Of Icarus”. Според сценария, някой трябва да е със син грим и монашеска роба. Като нов член на групата, Nicko се съгласява. През май албумът излиза и се нарежда на трето място в класациите, а групата започва турнето “World Piece Tour” в Hull City Hall. То отново е невероятно и Iron Maiden печелят успехи, където и да идат. В Америка свирят пред все по-голяма публика и билетите са разпродадени почти навсякъде. Турнето завършва пред телевизионната публика в Европа, в Дортмунд, когато Maiden атакуват ходещата кукла Eddie. Вероятно са били решили да се отърват от чудовището талисман, но за щастие слуховете за уволнението на Eddiе се оказват преувеличени и той продължава да се появява на обложките на албуми и сингли през следващата година. Maiden навлизат в новата година със стабилна формация и с поглед, отправен напред към най-ангажирания им период.

1984-та започва с триседмична почивка на сигурните (но не самодоволни) Maiden, преди да започнат работа по новия си албум. Той е отрепетиран в Jersey и записан отново в Nassau. В момента, когато “Powerslave” се поява на пазара през септември, групата вече е в трета седмица на изтощителното World Slavery Tour. С все по-високо вдигната летва, Maiden започват турнето от Полша, където за пръв път се провежда голям рок концерт с изцяло западна сценична продукция. Групата свири също така в Унгария и Югославия. И разтърсващото турне “Behind The Iron Curtain” печели вниманието на световните медии. От Източна Европа през Италия, бандата се връща в Англия, където издаденият вече албум “Powerslave” е на второ място в класациите.

Албумът има най-сложната и богата обложка до момента, което се отразява и на сценичния декор. Maiden свирят четири вечери в Hammersmith Odeon и една благотворителна вечер с рокаджиите-майтапчии Bad News. Eddie вече е 12-метров великан, който се появява в края на песента “The Iron Maiden”. Турнето има невероятен успех и групата е в разцвета на силите си. Сценичното шоу е невероятно, а мърчандайзът надхвърля всички продажби на много места. Maiden “кривват” от американския път на турнето си и потеглят за пръв път към Бразилия, където свирят пред 200,000 души на фестивала “Rock In Rio”. “Черешката на тортата” в американското турне е концертът в Long Beach Arena в Южна Калифорния, където те стават първата група с четири напълно продадени поредни концерта с обща публика от 52,000 души. Концертите са заснети с цел да бъдат пуснати на видео и лайв албум, които да представят групата в най-добрия им период. Турнето стига до изтощителен край през юли 85-та. С двоен концертен албум и видео, които трябва да излязат през есента, групата се отдава на първата си истинска почивка от пет години насам. Албумът и видеото, кръстени “Live After Death”, излизат през октомври. Албумът достига второ място в чартовете, а видеото е сред най-продаваните концерти с месеци.

Новият албум - “Somewhere In Time”, е записан в Nassau и Мюнхен и е издаден през септември 1986-та година. Влиза в английските класации под номер три и се продава златно или платинено на различни места. За да представи албума, групата започва турнето “Somewhere On Tour”. Новият албум показва значителна промяна в стила на Maiden с използването на клавири като фон в някои от песните. На феновете, които се страхуват, че това ще разводни стила им, се оказва достатъчно само да чуят песни като “Heaven Cam Wait” и “Alexander The Great”. Турнето отново започва “зад желязната завеса” - от Белград. И завършва осем месеца по-късно в Осака. Сценичното шоу пак е невероятно. Този път Eddie се превръща в киборг и кулминацията на шоуто е повдигането на сцената от гигантската надуваема глава и ръце на Eddie. През 87-ма е заснето интервю с групата за документалния филм, озаглавен “Twelve Wasted Years”. Филмът съдържа хронологични кадри и снимки от техния път до върха и включва интервюта с хора, играещи ключова роля в успеха на Maiden. След успешно приключеното турне е време бандата да започне да мисли за нов албум.

“Seventh Son Of A Seventh Son” е гениален, първият и единствен (засега) концептуален албум в дискографията на Iron Maiden. Идеята не е точно такава, но докато групата репетира и записва песните, те сякаш се свързват от един общ мотив. Обложката също показва значителна промяна, след като е далеч “по-спокойна” като стил от другите. Турнето “Seventh Tour Of A Seventh Tour” също нарушава традициите, като започнва от САЩ и се състои предимно от участия на фестивали. Върхът му е участието на Maiden като основна група на фестивала Monsters Of Rock в Donington, като подгряват едни от най-силните за това време групи: Kiss, David Lee Roth, Megadeth, Guns and Roses и Helloween. Бандата свири пред рекордна публика от 102,000 души, дошли специално за шоуто. Подготвено е главозамайващо сценично шоу и смразяващ сет-лист, съпътстван от огромно количество пиротехника. Преди да приключат турнето на своя земя в Англия, Maiden пренасят “чудовищното” шоу и в Европа. Двата концерта в Birmingham NEC са заснети на видео за бъдещ концертен видеозапис, режисиран от Steve Harris. Турнето завършва в Hammersmith Odeon - място на бивши триумфи на групата. Без ангажименти и планове за албум през 89-та, музикантите могат да се отдадат на истинска почивка и да прекарат повече време със семействата си. Bruce и Adrian си “почиват”, записвайки солови албуми, докато Steve прекарва по-голямата част от времето си, работейки по видеото от Бирмингам. Групата се събира най-накрая през ноември за издаването на концертното видео “Maiden England”. EMI и Sanctuary организират огромно парти в английски стил. И докато гостите се гощават с риба и пържени картофки и пият уиски, Maiden дават интервюта и биват снимани. “Maiden England” отново се оказва бестселър в областта на концертните видеозаписи.

През януари 1990-та групата се събира в дома на Steve, за да започне работа по “No Prayer For The Dying”. По това време за пръв път от седем години се налага смяна в екипа на Maiden. Adrian , едва завършил соло албума си, обявава, че не е сигурен дали ще може да се отдаде на 100% на Maiden и поради това напуска състава. За щастие решението на проблема пак е наблизо. Janick Gers, който е добре познат на групата (свирил с Gillan и наскоро работил с Bruce върху соло албума му) е прослушан и взет като постоянен член. За пръв път след “The N umber Of The Beast”, Maiden записват албума в домашни условия - в собственото студио на Steve Harris, което представлява преустроена плевня до къщата му в Essex. Съдържанието на албума става по-сериозно, след като текстовете започват да се отнасят за по-съвременни проблеми. Обложката на албума говори доста зловещо за това. Творбата излиза на пазара на 1-ви октомври и стига до второ място в британските класации. След близо двугодишна почивка, грлупата е нетърпелива отново да се върне на сцената. Турнето “No Prayer On The Road” започва почти тайно с концерта в Milton Keynes на 19-ти септември. След грандиозната сценична и светлинна продукция в предишното, бандата подхожда към това турне по-просто, с минимални декори и осветление. Това доказва, че Maiden могат да направят страхотно шоу без много колони, осветление и висок бюджет. Janick също внася промени със своя ентусиазъм и енергичност. Той оказва положително влияние на групата и особено на Dave. Фенове и музиканти са доволни, че отново са близо един до друг и подхранват ентусиазма си от миналите години. Турнето приключва в Salt Lake City през март 91-ва. Официално то трябва да продължи през Австралия и Япония, но се появяват огромни трудности по пътуването, създадени от започването на войната в залива. Това довежда до твърде ранния край на турнето.

Когато идва моментът за нов албум, групата и мениджърите решават, че е време да сменят образа на Eddie за 90-те. Страшният комиксов герой трябва да придобие реално по-ужасяващ вид. Тогава Derek R iggs и няколко други художници се събират, за да обсъдят новия “имидж” на Eddie. Приета е идеята, предложена от Melvyn Grant. Албумът “Fear Of The Dark” излиза през май 1992-ра, докато групата започва турнето си от Скандинавия. Той донася на Maiden за трети път челна позиция в британските класации. Групата е поканена отново на фестивала в Donington през август, където прави още по-силен концерт от този през 88-ма. Този път те знаят какво да очакват и са по-малко нервни. Eddie се появява като гигантско чудовище,подобно на дърво, както е изобразен на обложката. Турнето приключва на 4-ти ноември и връщайки се от Япония, групата не подозира за удара, който ги очаква през март следващата година. Bruce от доста време обмисля да напусне Iron Maiden. Като виден работохолик, той има няколко проекта извън Maiden и с младо семейство зад гърба си, времето и възможностите му са стигнали предела. Налага се да се откаже от нещо и Bruce решава, че до момента е направил достатъчно за Maiden. Решават, че вместо да издадат двоен концертен албум, както с “Live After Death”, е по-добре да издадат два отделни - единия с по-стари парчета, а другия - с песни от последните им години. Така дават възможност на феновете си да избират. Докато наближава издаването на “A Real Live One”, групата подготвя турне, наречено “A Real Live Tour” и обявява, че търси заместник на Bruce. Като резултат са заляти от касети, дискове и видеозаписи на надеждни и безнадеждни желаещи. Междувременно Maiden посещават Москва и са наистина изненадани от начина, по който ги посрещнат феновете им там. След приключване на турнето е време групата да седне и да прегледа безбройните демота от “бъдещи певци”, а на Bruce правят чудовищно изпращане с концерта “R a ising Hell”, включващ фокусите на телевизионния магьосник Simon Drake. След интензивно търсене, към края на годината е обявено, че заместник на Bruce е Blaze Bayley от Wolfsbane. Wolfsbane са подгряваща група на турнето им през 1990-та и така Maiden са имали възможността да видят Blaze в действие и знаят на какво е способен. Той е фаворит още от самото начало на прослушването и групата решава, че ще пасне най-добре. Започват усилени репетиции, за да могат да се поопознаят и Blaze да свикне, след което започват работа по нов албум.

Групата има не само нов певец, но и нов продуцент. За пръв път студиен албум на Maiden няма да бъде продуциран от Martin Birch. От средата на 80-те Martin се самопенсионира, като се е връща на работа само за албумите на Maiden, но сега решава да се оттегли окончателно. Взето е решение Steve да продуцира заедно с Nigel Green, който е работил и по времето на “Killers” и “The Number Of The Beast” като помощник оператор. Завършването на албума отнема цяла година. Заради важността си, всичко трябва да бъде изпипано до най-малкия детайл. Албумът е кръстен “The X Factor” (X като неизвестност). Появява се на пазара през октомври 1995-та със започването на турнето “The X Factour” малко преди това. Започва се с концерти в Израел и ЮАР. Това е първата визита на групата и в двете страни и посрещането на феновете е много добро. Maiden трябва да свирят и в Бейрут, но ливанските власти им отказват визи и дори намеса по дипломатически път не променя решението им. Групата се възползва от затишието, за да се върне в Англия за предаването “Most Wanted” по MTV. След това отпътуват за Румъния - “зад бившата Желязна завеса”, за да направят голямо турне в Източна Европа, което включва България, Словения, Унгария, Полша, Чехия и Румъния. Всички съмнения във възможностите на Blaze са изчезнали, след като групата получава топло посрещане от феновете, особено от тези у дома. Шоуто в Brixton е едно от най-добрите. Между Коледа и Нова година Maiden свирят в Западна Европа, преди да продължат към Америка, Канада и Япония. През лятото групата свири по европейски фестивали и продължава турнето си в Южна Америка, включително като основна група на Monsters Of Rock пред 50,000 души на стадиона в Sao Paulo.

И така, стигаме до 20-годишнината им и албума “Best of The Beast”. Той съдържа лайв изпълнение на “Afraid To Shoot Strangers” с Blaze и нова песен, наречена “ Virus ”. Компилацията включва още най-добрите песни на групата, които са изцяло ремастерирани и звучат страхотно. “Best Of The Beast” e на пазара във вариант на едно CD, както и в двоен CD комплект. Аз препоръчвам двойния, защото в него има повече песни и много информация за групата. Вече са приключени записите по новия студиен албум, наречен “Virtual XI”, който трябва да се появи някъде през март 98-ма. Годината предвещава нещо много добро за бандата, защото е издадена и компютърна игра, създадена от Synthetic Dimenisons, в която Eddie играе главната роля. Играта трябва да излезе през април. Steve Harris съобщава, че ще промотират албума с огромно турне, продуцирано от известния Dave “Lights”. През 1999-та година Blaze напуска състава по общо съгласие. Причината за това е неподходящото му държание и отношение. Същевременно гласът му не е в състояние да издържи пълно Maiden турне. Тогава групата шокира феновете си, обявявайки, че Bruce Dickinson и Adrian Smith се завръщат, което означава, че класическата формация от 80-те е отново налице, плюс Janick Gers, който също остава. Iron Maiden сега са с трима китаристи и им предстои успешно реюниън турне. Първият албум на Maiden след събирането с Bruce Dickinson и Adrian Smith излиза през 2000-та година под заглавие “Brave New World”. Той е приет с голямо одобрение дори и от критиците. Отново се забелязват тематични вдъхновения в песни като “The Wicker Мan” (едноименен филм от 1973-та) и “Brave New World” (едноименен роман). Последвалото турне, състоящо се от 80 концерта, завършва на 19-ти януари с концерт на фестивала Rock In Rio в Бразилия, където групата свири пред публика от 250,000 души. Шоуто е записано и впоследствие издадено на видео под името “Rock In Rio”.

През 2003-та Maiden издават албума “ Dance Of Death ” . Както обикновено, в него се забелязват исторически и литературни влияния. В “Mo n tsegur” става дума за превземането на последната крепост на катарите през 1244 г., докато в “Paschendale” се говори за паметна битка от Първата световна война. Изпълнението им в Westfalenhalle stadium в Германия е записано и издадено на DVD и албум през август 2005-та под името “Death On The Road”. През същата година групата планира турне, за да отпразнува 25 години от издаването на първия си албум и 30 години от формирането си. Турнето е свързано също така с представянето на новото DVD, озаглавено “The Early Days”. Затова по време на концертите от него се изпълняват единствено песни от първите четири албума. Като част от отпразнуването е преиздаден сингълът “The Number Of The Beast”, който се нарежда директно на номер 3 в британските чартове.

По време на последното изпълнение на Iron Maiden на O z zfest (20 август 2005 в Hyundai Pavilion, San Bernardino, Калифорния) на няколко пъти е изключван звука на групата, по сцената се хвърлят яйца, а през колоните се чуват скандирания “Ozzy”. Това е дело на Sharon Osbourne, която се качва на сцената, след като групата е изсвирила и биса си и започва да обижда Bruce Dickinson. Като резултат, тя е освиркана от голяма част от тълпата. Групата завършва турнето си като водеща група в Reading и Leeds weekend festivals на 26 и 28 август 2005 пред публика от 120,000 души. Последният концерт се състои в началото на септември в Hammersmith Odeon (сега Apollo) в Лондон. За втори път групата прави благотворителен концерт за бившия си барабанист Clive Burr.

През ноември 2006-та Rod Smallwood (мениджър на Maiden ) обявява, че приключва 27-годишната си връзка със Sanctuary Music и създава нова компания, кръстена Phantom Music Management. Smallwood казва: “Създадох Sanctuary през 1979-та и го кръстих на песен на Iron Maiden, и е малко тежко да напусна след толкова много години. Но искам да се съсредоточа изцяло върху Maiden и да не се разсейвам от други неща в бизнеса. Както знаете, имаме много неща на главата си, както и големи планове завбъдеще. Предстоящото европейско турне ще бъде невероятно и искам да съм на колкото се може повече от концертите, за да изпитам емоцията, която може да се изпита само на живо. Новата ми компания се казва Phantom и няма съмнения откъде идва това име. Не се тревожете, както винаги, всичко си е Maiden бизнес.”

През есента на 2006-та Maiden издават албума “ A Matter Of Life And Death ” . Въпреки че той не е концептуален, войната и религията са водещи теми в текстовете, както и в обложката на албума. Maiden ще участват в няколко важни фестивали из Европа през 2007-ма година и вероятно още предстоят да бъдат обявени. Включително водещи участия като: Download Festival 2007, Graspop, Dubai Desert Rock Festival, Athens, Fields of Rock Festival (Biddinghuizen, Holland), Белград и Арена Музика в София. Концертът в Белград включва и транспортиране на фенове от Англия с Bruce Air. Това е услуга, при която Bruce Dickinson докарва фенове до концерта и обратно със самолет, който лично пилотира. Iron Maiden също така са водеща група на фестивала EddFest в Бангалор, Индия на 17-ти март, където свирят за пръв път. След официално изявление в шоуто на Zane Lowe по BBC Radio 1, Maiden с голяма радост съобщиха, че отново ще са водеща група на тазгодишния Download Festival в неделя, 10-ти юни. Което бие рекорда с общо четири водещи изяви в известния Donington Park: през 1988-ма заедно с Kiss и Guns ‘ n Roses като подгряващи групи и пред тълпа над 100 000 души и отново през 1992-ра и 2003-та. Bruce Dickinson казва: “Нашите фенове знаят, че Donington Park е специално място за Maiden и ние нямаме търпение да се върнем там за четвърти ти път. Турнето от “A matter Of Life And Death” в Англия през миналия декември беше много специално за нас и наистина оценяваме подкрепата на феновете, докато свирихме целия албум. Защото, да си призная, не беше никак лесно и за нас, и за тях. Това беше идеалното предизвикателство за нас тогава, но сега за лятното турне ще е различно. Като благодарност към нашите фенове ще включим повече любими “класически” парчета и ще ги балансираме с тези от новия албум. Естествено, ще донесем и Eddie и играчките му. В края на краищата, всички ще са доволни!”

На 5 септември 2007 групата обявява своето световно турне Somewhere Back in Time, което е съчетано с издаването на Live After Death на DVD. Сетлистът за турнето се състои от хитове от 80те, със специфично акцентиране върху ерата Powerslave за сценичния дизайн. Турнето започва в Мумбай, Индия на 1 февруари 2008, където групата свири пред близо 30 000 души. Първата част на турнето се състои от 24 концерта в 21 града, изминавайки разстояние от над 50 000 мили с чартарния самолет на групата - "Ed Force One". Iron Maiden свирят за първи път в Коста Рика и Колумбия, както и провеждат първия си австралийски концерт от 1992 насам. На 12 май, групата издава нов компилационен албум, озаглавен Somewhere Back in Time. Той съдържа подборка от песни, обхващащи периода между едноименния дебют от 1980 и албума Seventh Son of a Seventh Son от 1988, както и две лайв изпълнения от Live After Death. С единсвения концерт на територията на Обединеното Кралство, на Twickenham Stadium, това турне отбелязва първия хедлайн концерт на групата на стадион във Великобритания. Предпоследната част на турнето е в периода февруари-март 2009, включвайки първия до сега концерт на групата в Перу и Еквадор, както и първото им изпълнение в Нова Зеландия след 16-годишна пауза. Групата също така свири за трети път, в рамките на две години, в Индия по време на фестивала Rock In India 2009, пред 20 000 души публика. Заключителната част на турнето завършва във Флорида на 2 април, след което бандата си взима почивка.

На 20 януари 2009 групата анонсира, че ще бъде излъчен пълнометражен документален филм в избрани кино салони по света на 21 април. Озаглавен Iron Maiden: Flight 666, филмът е заснет по време на първата част от турнето "Somewhere Back In Time", в периода февруари-март 2008. Flight 666 е ко-продуциран от Banger Productions и е издаден от Universal Music Group в САЩ и EMI Records в останалия свят.

По време на интервю за Rock Radio, промотирайки Flight 666, Nicko McBrain разкрива, че Iron Maiden са ангажирали звукозаписно студио за началото на 2010 и е напълно вероятно да тръгнат на турне по-късно същата година или пък следващата. На наградите BRIT през 2009, бандата печели награда за най-добър лайв изпълнител.

По време на живото им изпълнение в Sao Paulo на 15 март 2009, Bruce обявява от сцената, че това е най-големия концерт в тяхната кариера. Наистина, присъстващите 100 000 души, представляват най-многочислената публика на самостоятелен концерт на Iron Maiden за всички времена. Посещаемостта е по-голяма от тази в Чили (близо 60 000 фена), по информация на организаторите. На 2 ноември 2009, Janick Gers потвърждава пред BBC News, че бандата вече има написан нов материал и ще пътуват за Париж, Франция, за да започнат композирането и репетирането на по-голямата част от новия албум. Групата си взе почивка около Коледа и Нова Година, преди записите на новия албум през януари, заедно с продуцента Kevin Shirley. В друго интервю, проведено с хеви метъл DJ-а Eddie Trunk, барабанистът Nicko McBrain потвръждава, че групата е приключила с написването на осем песни за предстоящия албум, който според неговите думи, може би ще бъде издаден през 2011.

През декември 2009 Iron Maiden оповестяват, че ще бъдат хедлайнери на  серия от летни фестивали през 2010: Sonisphere Festivals във Великобритания, Швеция и Финландия, Wacken Open Air в Германия, Festival d'ete de Quebec в Канада. Също така ще свирят в крепостта Bergenhus в Норвегия и в Удине, Италия.

На 4 март 2010 е обявено, че името на новия албум е The Final Frontier, както и са публикувани дати за концерти в Северна Америка и Европа, през лятото на 2010.

На 6 април 2010, Kevin Shirley обявява, че е завършил със миксирането на "The Final Frontier": "В последния месец приключих с вокалните партии и наместването им в песните и миксирах новия албум на Iron Maiden - The Final Frontier, в моето студио."

На 8 юни 2010 са разкрити обложката, списъкът с песните и датата на издаване на новия албум. The Final Frontier ще бъде пуснат в продажба на 16 август 2010. Също така е известно, че първият сингъл ще носи името El Dorado. Песента, която е втора в албума, е достъпна за свободно сваляне заедно с детайлите около албума.

Историята на Iron Maiden започва през 1971-ва година, когато 15-годишният Steve Harris, вдъхновен от музиката на Wishbone Ash, Jethro Tull и ранните Genesis, си купува бас китара тип Telecaster за внушителните по онова време 40$. Мечтата на Steve е някой ден да играе футбол за любимия си West Ham и той дори е записан в младежкия отбор. Обаче младите таланти в младежката организация на клуба са толкова много, че до професионалната игра стигат единици. От друга страна, напрегнатият режим от тренировки и мачове би отнел възможността на младия Steve да се отдаде с връстниците си на такива занимания като пиене, слушане на групи и сваляне на момичета. След дълго и трудно обмисляне, той зарязва мечтите си да бъде футболист и започва да трупа сериозни познания и умения в областта на рок музиката. Научава се да свири сам, като репетира със записи на любимите си групи или свири с приятели. Така се стига до създаването на група, наречена Influence, която по-късно сменя името си на Gypsy’s Kiss.

Gypsy’s Kiss дебютират на състезание за таланти, състояло се в Po p lar, като преминават всичките шест кръга. Запален от амбиция, Steve се присъединява към група, наречена Smiler. Членовете на тази банда са с няколко години по-възрастни от него и въпреки че Steve придобива ценен опит, той все още се чувства задушен. Макар да изпълняват ранната версия на “Innocent Exile”, Smiler отхвърлят “Burning A mbition” и ясно дават да се разбере, че не очакват басистът им да тича по сцената и да пише песни. Най-накрая Steve разбира, че единственият начин да прави това, което иска, е да сформира собствена група и така в края на 1975-та се ражда идеята за Iron Maiden. Името хрумва на Steve, след като вижда уред за мъчение, наречен Iron Maiden, в стара версия на филма “Мъжът с желязната маска”. The Iron Maiden представлявал метален ковчег с шипове от вътрешната страна, в който били поставяни жертвите и пробождани до смърт. През пролетта на 76-та Iron Maiden се представят в The Cart and Horses P ub в Stratford в London's East End. Първите няколко участия минават добре, но Steve усеща, че нещо липсва. Вокалистът Paul Day е сменен с бившия певец на Smiler - Dennis Wilcok. Той пък препоръчва един талантлив млад китарист на име Dave Murray. Тогавашните китаристи Terry Rance и Paul Sullivan приемат това като обида и напускат. Bob Sawyer, наричан още Bob D’Аngelo, заема позицията на втори китарист. Ron Rebel се присъединява на барабаните. Така се събира първата оригинална формация на Iron Maiden. В този състав групата започва да свири не само в Cart, но и из целия източен Лондон, като навсякъде прави силно впечатление. Шест месеца по-късно отново настъпват промени. Bob напуска, защото вместо да допълва китарата на Dave, той се опитва да го конкурира. По-късно, след спречкване в The Brigehouse, Dennis уволнява Dave Мurray, който отива в групата на своя стар познат Adrian Smith - Urchin. След всичките кавги, групата решава да зареже за известно време допълващите се двойни китари и тогава Terry Wapram влиза като единствен китарист, а Tony Moore - като клавирист. Ron Rebel напуска, защото не може да издържи на напрежението и е заместен от Barry Purkis, който по-късно се нарича Thunderstick. В тази формация групата свири само на един концерт в The Bridgehouse и става дяволски ясно, че клавирите не са решение. Moore напуска, а след него и китаристът Wapram, под предлог, че не може да свири без клавири. Тогава Steve отива на един концерт на Urchin и моли Dave Murray да се върне в Iron Maiden. Dennis Wilcok напуска точно преди едно изпълнение в южен Лондон, а когато напуска и Thunderstick, нещата изглеждат доста мрачно. Steve вика бившия барабанист на Smiler - Doug Sampson и докато тримата репетират, търсят нов вокалист. За щастие, приятел на Steve им препоръчва Paul Di’Anno, който се представя брилянтно на прослушванията. Групата вече е готова за завръщането си. Първоначално нещата са затруднени от навлизането на Punk / New Wave вълната през 77-ма, поради което повечето клубове набират именно такива групи. Звукозаписните компании действат по същия начин - групата може да получи оферти, ако музикантите са готови да се подстрижат и да изглеждат по-“пънк”. Отговорът на Steve е напълно ясен.

Към края на 1978-ма година нещата са напреднали достатъчно, за да може бандата да се завърне и да изнася редовни концерти. Музикантите осъзнават, че е необходимо демо, и така през нощта навръх Нова година те са в Spaceward Studios близо до Cambridge, където записват "Prowler", "Invasion", "Strange World" и "Iron Maiden". Поради високата цена на записите, групата няма достатъчно пари, с които да плати мастерирания вариант на записа. След няколко седмици, когато се връщат да платят лентата и миксирането, разбират, че лентата е изтрита и са останали само касети, на които е оригиналната немастерирана сесия на записа в напълно суров вид. Dave дава своето копие на Neil Kay – DJ и страстен почитател на хард рока, който води постоянни рок-вечери в The Soundhouse, който граничи с Тhe Bandwagon P ub в Kingsbury, северен Лондон. Сега Iron Maiden по-лесно могат да записват участия и печелят територия в The Ruskin Arms в Manor Park. Neal пуска касетата на една от неговите вечери в The Suoundhouse и е зашеметен от реакцията. Песните стават най-търсени с месеци и Maiden започват да свирят и там. Демо-записът привлича вниманието и на Rod Smallwood, след като партньор по ръгби на Rod (който също работил със Steve) му дал касетата. След като ги е чул и се е запознал с тях, той им предлага услугите си като мениджър. Rod урежда концерти из цялата страна, за да даде шанс на групата да изгради популярност. Той урежда шоута и в централен Лондон, за да могат музикалните компании да забележат Maiden. Така и се случва на един концерт в The Marquee Club. John Darnley от EMI идва, за да види Maiden. В същия ден Rod се обзалага със собственика на клуба, че бандата ще продаде всичките 700 билета до 7 часа вечерта. Rod печели облога, а на другия месец EMI подписват с Maiden. През същото лято те са включени и в музикалното списание “Sounds”, в което Geoff Barton (който по-късно основава списанието Kerrang) затвърждава репликата "The New Wave Of British Heavy Metal". Iron Maiden дебютират също така на The Music Machine в Camden като специални гости на Motorhead, които по това време са известни под името Iron Fist And The Hordes From Hell. Преди края на годината групата свири още два пъти на Тhe Music Machine, но не като гости, а като хедлайнери.

Междувременно Maiden са заринати с искания от фенове за копие на демо касетата за личните си колекции. Така се появява EP, което е кръстено просто “The Soun d house Tapes” и е специално за истинските фенове, защото се продава само по концерти или чрез пощенска поръчка. 6000-те копия са разграбени почти моментално, което ги прави предмет на колекционерска стойност. Въпреки исканията от много големи музикални магазини, групата решава да го запази като нещо специално за феновете си. Между концертите са записани “Sanctuary” и “Wrathchild” за LP компилация, наречена “Metal For Muthas” в Manchester Square Studios, собственост на EMI. Те записват също така четири песни за “Friday Rock Show” на Radio One. Tony Parsons се присъединява като втори китарист, за да допълни петорката.

В периода около Коледа групата претърпява още промени в състава си. Doug Sampson напуска поради здравословни причини, a Parsons, който винаги изглеждал отегчен на сцената, го следва моментално. Тогава Clive Burr и Dennis Stratton заемат вакантните места, съответно на барабани и китара. Точно в този състав се стига до запис на първия албум с продуцент Will Malone. През февруари 1980-та година, когато бандата тръгва на турне, за да представи компилацията “Metal For Muthas”, излиза техният сингъл, озаглавен “Running Free”. Той тотално надхвърля очакванията на музикалните компании, като навлиза в чартовете на 44-то място и осигурява на Maiden покана за участие на Top Of The Pops по BBC. Те приемат, но само при условие, че ще могат да свирят на живо, както The W ho осем години по-рано. Изненадващо, от BBC се съгласяват. На 14-ти април излиза дебютният албум, озаглавен “Iron Maiden”, и директно се изстрелва на четвърто място в британските класации. Maiden, които до сега са свирили само на турнето на “Metal for M uthas” и като гости на Judas Priest в тяхното “British Steel” турне, сега тръгват на собствено британско турне, което включва 40 дати. Те се връщат отново в Marquee C lub за четири разбиващи концерта, билетите за които са напълно продадени.

През август групата е поканена от американските суперзвезди KISS да подгрява на европейското им турне и да свири на Reading Festival в съботната вечер като специални гости на UFO. Това дава възможност на Steve да свири с един от най-големите си идоли – Pete Way от UFO. Покрай Kiss вниманието към Maiden на континента значително нараства. Те нямат повече концерти в Англия и с това завършва британското им турне. Те си дават седмица отпуск, за да се нарадват на италианското слънце. След завръщането от турнето им с Kiss е обявено, че Dennis Stratton напуска състава поради музикални различия. Музикалният вкус на Dennis е различен от този на останалите в групата и неговите идеи не се вписват в това, което те искат да правят, затова раздялата е наложителна. Първоначално и двете страни са много настървени от разрива, но сега Maiden и Dennis са много добри приятели и той е управител на The Cart And Horses. На групата не се налага да търси много и заместник на Dennis става Adrian Smith. Maiden се свързват с Adrian още преди Dennis, но тогава той е ангажиран с Urchin. Правят едно малко турне в Англия, за да може Adrian да свикне, след което започват работа по нов албум, продуциран от Martin Birch. Бандата прекратява временно записите, за да направи специален коледен концерт в лондонския Rainbow Theatre, който е заснет.

Публиката получава ранен коледен подарък, след като втората част от лайва е изсвирена отново, поради проблеми със звука. Разбира се, никой не си е тръгнал по-рано!

Албумът “Killers” излиза през февруари 1981-ва година. Докато групата поема на своето първо световно турне, той достига 12-то място в британските класации и донася на групата няколко златни диска от някои много важни територии. Както в Европа, “The Killer World Tour” позволява на Maiden да стъпят за пръв път в Канада, Америка и Япония. Издадено е Live EP, съдържащо записани изпълнения от Япония, озаглавено „Maiden J apan ”. На 30-ти март излиза 30-минутното видео на изпълнението в Rainbow.

Когато “Killer World Tour” приключва, става ясно, че и дните на Paul Di’Anno са преброени. Той живее живота на рок енд рол изпълнител на максимум. И въпреки предупрежденията от групата, Rod и докторите, продължава – като поврежда гласните си струни и здравето си. И отново наблизо има заместник. Bruce Bruce от приятелска група, наречена Samson, е разочарован от инерцията на групата по отношение вида на музиката, когато по ирония на съдбата се отваря вакантно място в Maiden. След прослушване той е приет и връща истинското си име Dickinson. За представянето на Bruce са направени няколко набързо уредени концерта в Италия. А големият му дебют е в Rainbow, където групата свири и парчета, записани вече за нов албум. Bruce получава от феновете прякора “The Air-Raid Siren” заради мощните си, наподобяващи сирена за въздушно нападение, вокали. Ако кажем, че 81-ва е успешна за Maiden, то 82-ра надхвърля всички очаквания. Групата вече има напълно организирано турне “The Beast On The Road” с разпродадени билети, когато се появява сингълът “Run To The Hills” от новия им албум и заема 7-мо място в класациите. Самият албум “The Number Of The Beast” отнася всякаква конкуренция, заема първо място в британската класация и влиза в челната десятка на европейските, американските и канадските чартове. Турнето “Beast On The Road” заслужава името си, като осигурява на групата 180 концерта за осем месеца. Maiden за първи път посещават места като Австралия и Нова Зеландия. Те за пръв път свирят на собствен, напълно продаден концерт в New York's Palladium в САЩ. В Америка Maiden са нарочени за сатанисти от група зле информирани и самонадеяни личности, които изобщо не са схванали смисъла на албума. Това печели на бандата повече популярност. През август групата прекъсва американското си турне и се връща в Англия за участие на Reading Festival пред 35,000 фена. След края на турнето и серия лични проблеми и тежкия график на Maiden, Clive Burr напуска.

През януари 1983-та групата лети за Nassau, за да запише новия си албум с Nicko McBrain като барабанист. Групата се среща с Nicko по време на “The Killer Tour”, докато той свири с френска подгряваща група, наречена Trust. Барабанист, добър разказвач и всестранно развита личност, Nicko получава своето бойно кръщение в Nassau по време на записите на “Piece Of Mind”. Групата отделя и малко време за заснемането на клип към сингъла “Flight Of Icarus”. Според сценария, някой трябва да е със син грим и монашеска роба. Като нов член на групата, Nicko се съгласява. През май албумът излиза и се нарежда на трето място в класациите, а групата започва турнето “World Piece Tour” в Hull City Hall. То отново е невероятно и Iron Maiden печелят успехи, където и да идат. В Америка свирят пред все по-голяма публика и билетите са разпродадени почти навсякъде. Турнето завършва пред телевизионната публика в Европа, в Дортмунд, когато Maiden атакуват ходещата кукла Eddie. Вероятно са били решили да се отърват от чудовището талисман, но за щастие слуховете за уволнението на Eddiе се оказват преувеличени и той продължава да се появява на обложките на албуми и сингли през следващата година. Maiden навлизат в новата година със стабилна формация и с поглед, отправен напред към най-ангажирания им период.

1984-та започва с триседмична почивка на сигурните (но не самодоволни) Maiden, преди да започнат работа по новия си албум. Той е отрепетиран в Jersey и записан отново в Nassau. В момента, когато “Powerslave” се поява на пазара през септември, групата вече е в трета седмица на изтощителното World Slavery Tour. С все по-високо вдигната летва, Maiden започват турнето от Полша, където за пръв път се провежда голям рок концерт с изцяло западна сценична продукция. Групата свири също така в Унгария и Югославия. И разтърсващото турне “Behind The Iron Curtain” печели вниманието на световните медии. От Източна Европа през Италия, бандата се връща в Англия, където издаденият вече албум “Powerslave” е на второ място в класациите.

Албумът има най-сложната и богата обложка до момента, което се отразява и на сценичния декор. Maiden свирят четири вечери в Hammersmith Odeon и една благотворителна вечер с рокаджиите-майтапчии Bad News. Eddie вече е 12-метров великан, който се появява в края на песента “The Iron Maiden”. Турнето има невероятен успех и групата е в разцвета на силите си. Сценичното шоу е невероятно, а мърчандайзът надхвърля всички продажби на много места. Maiden “кривват” от американския път на турнето си и потеглят за пръв път към Бразилия, където свирят пред 200,000 души на фестивала “Rock In Rio”. “Черешката на тортата” в американското турне е концертът в Long Beach Arena в Южна Калифорния, където те стават първата група с четири напълно продадени поредни концерта с обща публика от 52,000 души. Концертите са заснети с цел да бъдат пуснати на видео и лайв албум, които да представят групата в най-добрия им период. Турнето стига до изтощителен край през юли 85-та. С двоен концертен албум и видео, които трябва да излязат през есента, групата се отдава на първата си истинска почивка от пет години насам. Албумът и видеото, кръстени “Live After Death”, излизат през октомври. Албумът достига второ място в чартовете, а видеото е сред най-продаваните концерти с месеци.

Новият албум - “Somewhere In Time”, е записан в Nassau и Мюнхен и е издаден през септември 1986-та година. Влиза в английските класации под номер три и се продава златно или платинено на различни места. За да представи албума, групата започва турнето “Somewhere On Tour”. Новият албум показва значителна промяна в стила на Maiden с използването на клавири като фон в някои от песните. На феновете, които се страхуват, че това ще разводни стила им, се оказва достатъчно само да чуят песни като “Heaven Cam Wait” и “Alexander The Great”. Турнето отново започва “зад желязната завеса” - от Белград. И завършва осем месеца по-късно в Осака. Сценичното шоу пак е невероятно. Този път Eddie се превръща в киборг и кулминацията на шоуто е повдигането на сцената от гигантската надуваема глава и ръце на Eddie. През 87-ма е заснето интервю с групата за документалния филм, озаглавен “Twelve Wasted Years”. Филмът съдържа хронологични кадри и снимки от техния път до върха и включва интервюта с хора, играещи ключова роля в успеха на Maiden. След успешно приключеното турне е време бандата да започне да мисли за нов албум.

“Seventh Son Of A Seventh Son” е гениален, първият и единствен (засега) концептуален албум в дискографията на Iron Maiden. Идеята не е точно такава, но докато групата репетира и записва песните, те сякаш се свързват от един общ мотив. Обложката също показва значителна промяна, след като е далеч “по-спокойна” като стил от другите. Турнето “Seventh Tour Of A Seventh Tour” също нарушава традициите, като започнва от САЩ и се състои предимно от участия на фестивали. Върхът му е участието на Maiden като основна група на фестивала Monsters Of Rock в Donington, като подгряват едни от най-силните за това време групи: Kiss, David Lee Roth, Megadeth, Guns and Roses и Helloween. Бандата свири пред рекордна публика от 102,000 души, дошли специално за шоуто. Подготвено е главозамайващо сценично шоу и смразяващ сет-лист, съпътстван от огромно количество пиротехника. Преди да приключат турнето на своя земя в Англия, Maiden пренасят “чудовищното” шоу и в Европа. Двата концерта в Birmingham NEC са заснети на видео за бъдещ концертен видеозапис, режисиран от Steve Harris. Турнето завършва в Hammersmith Odeon - място на бивши триумфи на групата. Без ангажименти и планове за албум през 89-та, музикантите могат да се отдадат на истинска почивка и да прекарат повече време със семействата си. Bruce и Adrian си “почиват”, записвайки солови албуми, докато Steve прекарва по-голямата част от времето си, работейки по видеото от Бирмингам. Групата се събира най-накрая през ноември за издаването на концертното видео “Maiden England”. EMI и Sanctuary организират огромно парти в английски стил. И докато гостите се гощават с риба и пържени картофки и пият уиски, Maiden дават интервюта и биват снимани. “Maiden England” отново се оказва бестселър в областта на концертните видеозаписи.

През януари 1990-та групата се събира в дома на Steve, за да започне работа по “No Prayer For The Dying”. По това време за пръв път от седем години се налага смяна в екипа на Maiden. Adrian , едва завършил соло албума си, обявава, че не е сигурен дали ще може да се отдаде на 100% на Maiden и поради това напуска състава. За щастие решението на проблема пак е наблизо. Janick Gers, който е добре познат на групата (свирил с Gillan и наскоро работил с Bruce върху соло албума му) е прослушан и взет като постоянен член. За пръв път след “The N umber Of The Beast”, Maiden записват албума в домашни условия - в собственото студио на Steve Harris, което представлява преустроена плевня до къщата му в Essex. Съдържанието на албума става по-сериозно, след като текстовете започват да се отнасят за по-съвременни проблеми. Обложката на албума говори доста зловещо за това. Творбата излиза на пазара на 1-ви октомври и стига до второ място в британските класации. След близо двугодишна почивка, грлупата е нетърпелива отново да се върне на сцената. Турнето “No Prayer On The Road” започва почти тайно с концерта в Milton Keynes на 19-ти септември. След грандиозната сценична и светлинна продукция в предишното, бандата подхожда към това турне по-просто, с минимални декори и осветление. Това доказва, че Maiden могат да направят страхотно шоу без много колони, осветление и висок бюджет. Janick също внася промени със своя ентусиазъм и енергичност. Той оказва положително влияние на групата и особено на Dave. Фенове и музиканти са доволни, че отново са близо един до друг и подхранват ентусиазма си от миналите години. Турнето приключва в Salt Lake City през март 91-ва. Официално то трябва да продължи през Австралия и Япония, но се появяват огромни трудности по пътуването, създадени от започването на войната в залива. Това довежда до твърде ранния край на турнето.

Когато идва моментът за нов албум, групата и мениджърите решават, че е време да сменят образа на Eddie за 90-те. Страшният комиксов герой трябва да придобие реално по-ужасяващ вид. Тогава Derek R iggs и няколко други художници се събират, за да обсъдят новия “имидж” на Eddie. Приета е идеята, предложена от Melvyn Grant. Албумът “Fear Of The Dark” излиза през май 1992-ра, докато групата започва турнето си от Скандинавия. Той донася на Maiden за трети път челна позиция в британските класации. Групата е поканена отново на фестивала в Donington през август, където прави още по-силен концерт от този през 88-ма. Този път те знаят какво да очакват и са по-малко нервни. Eddie се появява като гигантско чудовище,подобно на дърво, както е изобразен на обложката. Турнето приключва на 4-ти ноември и връщайки се от Япония, групата не подозира за удара, който ги очаква през март следващата година. Bruce от доста време обмисля да напусне Iron Maiden. Като виден работохолик, той има няколко проекта извън Maiden и с младо семейство зад гърба си, времето и възможностите му са стигнали предела. Налага се да се откаже от нещо и Bruce решава, че до момента е направил достатъчно за Maiden. Решават, че вместо да издадат двоен концертен албум, както с “Live After Death”, е по-добре да издадат два отделни - единия с по-стари парчета, а другия - с песни от последните им години. Така дават възможност на феновете си да избират. Докато наближава издаването на “A Real Live One”, групата подготвя турне, наречено “A Real Live Tour” и обявява, че търси заместник на Bruce. Като резултат са заляти от касети, дискове и видеозаписи на надеждни и безнадеждни желаещи. Междувременно Maiden посещават Москва и са наистина изненадани от начина, по който ги посрещнат феновете им там. След приключване на турнето е време групата да седне и да прегледа безбройните демота от “бъдещи певци”, а на Bruce правят чудовищно изпращане с концерта “R a ising Hell”, включващ фокусите на телевизионния магьосник Simon Drake. След интензивно търсене, към края на годината е обявено, че заместник на Bruce е Blaze Bayley от Wolfsbane. Wolfsbane са подгряваща група на турнето им през 1990-та и така Maiden са имали възможността да видят Blaze в действие и знаят на какво е способен. Той е фаворит още от самото начало на прослушването и групата решава, че ще пасне най-добре. Започват усилени репетиции, за да могат да се поопознаят и Blaze да свикне, след което започват работа по нов албум.

Групата има не само нов певец, но и нов продуцент. За пръв път студиен албум на Maiden няма да бъде продуциран от Martin Birch. От средата на 80-те Martin се самопенсионира, като се е връща на работа само за албумите на Maiden, но сега решава да се оттегли окончателно. Взето е решение Steve да продуцира заедно с Nigel Green, който е работил и по времето на “Killers” и “The Number Of The Beast” като помощник оператор. Завършването на албума отнема цяла година. Заради важността си, всичко трябва да бъде изпипано до най-малкия детайл. Албумът е кръстен “The X Factor” (X като неизвестност). Появява се на пазара през октомври 1995-та със започването на турнето “The X Factour” малко преди това. Започва се с концерти в Израел и ЮАР. Това е първата визита на групата и в двете страни и посрещането на феновете е много добро. Maiden трябва да свирят и в Бейрут, но ливанските власти им отказват визи и дори намеса по дипломатически път не променя решението им. Групата се възползва от затишието, за да се върне в Англия за предаването “Most Wanted” по MTV. След това отпътуват за Румъния - “зад бившата Желязна завеса”, за да направят голямо турне в Източна Европа, което включва България, Словения, Унгария, Полша, Чехия и Румъния. Всички съмнения във възможностите на Blaze са изчезнали, след като групата получава топло посрещане от феновете, особено от тези у дома. Шоуто в Brixton е едно от най-добрите. Между Коледа и Нова година Maiden свирят в Западна Европа, преди да продължат към Америка, Канада и Япония. През лятото групата свири по европейски фестивали и продължава турнето си в Южна Америка, включително като основна група на Monsters Of Rock пред 50,000 души на стадиона в Sao Paulo.

И така, стигаме до 20-годишнината им и албума “Best of The Beast”. Той съдържа лайв изпълнение на “Afraid To Shoot Strangers” с Blaze и нова песен, наречена “ Virus ”. Компилацията включва още най-добрите песни на групата, които са изцяло ремастерирани и звучат страхотно. “Best Of The Beast” e на пазара във вариант на едно CD, както и в двоен CD комплект. Аз препоръчвам двойния, защото в него има повече песни и много информация за групата. Вече са приключени записите по новия студиен албум, наречен “Virtual XI”, който трябва да се появи някъде през март 98-ма. Годината предвещава нещо много добро за бандата, защото е издадена и компютърна игра, създадена от Synthetic Dimenisons, в която Eddie играе главната роля. Играта трябва да излезе през април. Steve Harris съобщава, че ще промотират албума с огромно турне, продуцирано от известния Dave “Lights”. През 1999-та година Blaze напуска състава по общо съгласие. Причината за това е неподходящото му държание и отношение. Същевременно гласът му не е в състояние да издържи пълно Maiden турне. Тогава групата шокира феновете си, обявявайки, че Bruce Dickinson и Adrian Smith се завръщат, което означава, че класическата формация от 80-те е отново налице, плюс Janick Gers, който също остава. Iron Maiden сега са с трима китаристи и им предстои успешно реюниън турне. Първият албум на Maiden след събирането с Bruce Dickinson и Adrian Smith излиза през 2000-та година под заглавие “Brave New World”. Той е приет с голямо одобрение дори и от критиците. Отново се забелязват тематични вдъхновения в песни като “The Wicker Мan” (едноименен филм от 1973-та) и “Brave New World” (едноименен роман). Последвалото турне, състоящо се от 80 концерта, завършва на 19-ти януари с концерт на фестивала Rock In Rio в Бразилия, където групата свири пред публика от 250,000 души. Шоуто е записано и впоследствие издадено на видео под името “Rock In Rio”.

През 2003-та Maiden издават албума “ Dance Of Death ” . Както обикновено, в него се забелязват исторически и литературни влияния. В “Mo n tsegur” става дума за превземането на последната крепост на катарите през 1244 г., докато в “Paschendale” се говори за паметна битка от Първата световна война. Изпълнението им в Westfalenhalle stadium в Германия е записано и издадено на DVD и албум през август 2005-та под името “Death On The Road”. През същата година групата планира турне, за да отпразнува 25 години от издаването на първия си албум и 30 години от формирането си. Турнето е свързано също така с представянето на новото DVD, озаглавено “The Early Days”. Затова по време на концертите от него се изпълняват единствено песни от първите четири албума. Като част от отпразнуването е преиздаден сингълът “The Number Of The Beast”, който се нарежда директно на номер 3 в британските чартове.

По време на последното изпълнение на Iron Maiden на O z zfest (20 август 2005 в Hyundai Pavilion, San Bernardino, Калифорния) на няколко пъти е изключван звука на групата, по сцената се хвърлят яйца, а през колоните се чуват скандирания “Ozzy”. Това е дело на Sharon Osbourne, която се качва на сцената, след като групата е изсвирила и биса си и започва да обижда Bruce Dickinson. Като резултат, тя е освиркана от голяма част от тълпата. Групата завършва турнето си като водеща група в Reading и Leeds weekend festivals на 26 и 28 август 2005 пред публика от 120,000 души. Последният концерт се състои в началото на септември в Hammersmith Odeon (сега Apollo) в Лондон. За втори път групата прави благотворителен концерт за бившия си барабанист Clive Burr.

През ноември 2006-та Rod Smallwood (мениджър на Maiden ) обявява, че приключва 27-годишната си връзка със Sanctuary Music и създава нова компания, кръстена Phantom Music Management. Smallwood казва: “Създадох Sanctuary през 1979-та и го кръстих на песен на Iron Maiden, и е малко тежко да напусна след толкова много години. Но искам да се съсредоточа изцяло върху Maiden и да не се разсейвам от други неща в бизнеса. Както знаете, имаме много неща на главата си, както и големи планове завбъдеще. Предстоящото европейско турне ще бъде невероятно и искам да съм на колкото се може повече от концертите, за да изпитам емоцията, която може да се изпита само на живо. Новата ми компания се казва Phantom и няма съмнения откъде идва това име. Не се тревожете, както винаги, всичко си е Maiden бизнес.”

През есента на 2006-та Maiden издават албума “ A Matter Of Life And Death ” . Въпреки че той не е концептуален, войната и религията са водещи теми в текстовете, както и в обложката на албума. Maiden ще участват в няколко важни фестивали из Европа през 2007-ма година и вероятно още предстоят да бъдат обявени. Включително водещи участия като: Download Festival 2007, Graspop, Dubai Desert Rock Festival, Athens, Fields of Rock Festival (Biddinghuizen, Holland), Белград и Арена Музика в София. Концертът в Белград включва и транспортиране на фенове от Англия с Bruce Air. Това е услуга, при която Bruce Dickinson докарва фенове до концерта и обратно със самолет, който лично пилотира. Iron Maiden също така са водеща група на фестивала EddFest в Бангалор, Индия на 17-ти март, където свирят за пръв път. След официално изявление в шоуто на Zane Lowe по BBC Radio 1, Maiden с голяма радост съобщиха, че отново ще са водеща група на тазгодишния Download Festival в неделя, 10-ти юни. Което бие рекорда с общо четири водещи изяви в известния Donington Park: през 1988-ма заедно с Kiss и Guns ‘ n Roses като подгряващи групи и пред тълпа над 100 000 души и отново през 1992-ра и 2003-та. Bruce Dickinson казва: “Нашите фенове знаят, че Donington Park е специално място за Maiden и ние нямаме търпение да се върнем там за четвърти ти път. Турнето от “A matter Of Life And Death” в Англия през миналия декември беше много специално за нас и наистина оценяваме подкрепата на феновете, докато свирихме целия албум. Защото, да си призная, не беше никак лесно и за нас, и за тях. Това беше идеалното предизвикателство за нас тогава, но сега за лятното турне ще е различно. Като благодарност към нашите фенове ще включим повече любими “класически” парчета и ще ги балансираме с тези от новия албум. Естествено, ще донесем и Eddie и играчките му. В края на краищата, всички ще са доволни!”

Вход за членове

Въведете вашият е-мейл и номер на членска карта

Купи Албум

Банер
Банер
Банер

facebook-link1

rss-news-link1

lastfm-link1