Rock In Rio  е дълго чакан концертен албум. Това е първият грандиозен концерт, който Maiden записват след монументалния “Live After Death” и отличния “Live in Donington”. По-голямата част от феновете предпочитали да чуят повече от старите парчета на Maiden (от Златните им години). От друга страна по-новите фенове приемат с радост факта, че ще свирят песни от последния им албум “Brave New World”. Това е петият концертен запис на групата (ако броим “A Real Live One” и “A Real Dead One” за един албум) и повечето от песните в репертоара им са вече правени на живо. Това показва енергията на Maiden и доказва, че те са концертна група, която издава студиини албуми за да засили апетита на феновете си преди всяко турне.

Iron Maiden започват турнето си “Brave New World Tour” и показват на феновете си, че въпреки че са в средата на 40-те си години – те не са изгубили енергията си. Maiden решават да запишат последния си концерт от турнето, който се е състоял в Рио де Жанейро на 19 Януари 2001 пред 150 000 души, по време на фестивала Rock In Rio . Капацитетът на стадиона всъщност е 250 000, но организаторите решили да ограничат броя на посетителите поради съображения за сигурност. Този албум е предназначен предимно за заклетите фенове на групата, но и за тези които са ги открили с “Brave New World”. Той не само съдържа нов материал, но и дава възможност да се преоткрият на ново някои парчета от периода с Blaze Bayley. Много хора смятат, че този период е бил грешка (аз лично не смятам така) и най-накрая тази грешка е поправена с гласа на Bruce върху песните “The Clansman” и “The Sign Of The Cross”. Това е доста погрешно твърдение. Гласът на Blaze е по-подходящ за мрачната атмосфера на тези песни и Bruce не се различава с нищо освен да ги прави малко по „познати” за нас или за тези, които са свикнали да слушат повече от 20 години него. Вокалите на тези 2 парчета са доста различни и много хора биха се съгласили, че студийните версии са по подходящи.

Интрото на концерта е взето от саунд тракът на филма Първият рицар от 1995 с участието на Richard Gere и Sean Connery. Конкретната песен се казва 'Arthur's Farewell' и е композирана от Jerry Goldsmith. Музиката е прекрасна, а филмът е още по хубав, но не е ясно защо Maiden са избрали точно тази песен за интро на концертите си. Тя не е свързана с нито една от песните или тематиката на шоуто като на пример Where eagles Dare от турнето World Piece Tour или речтта на Churhill на World Slavery Tour.

Слава богу, че псувните на Bruce между песните са махнати за излизането на албума. Грубото му и арогантно поведение към публиката разваля на места  голямото удоволствие от шоуто и много от хората, които не разбират английски реагират единствено на думата “fuck” (която е употребена повече пъти от необходимото). Каквото и да се е случило с Bruce речите му от 80 бяха интелигентни и пълноценни с разбира се малко псуване за подправка. Тук се държи като истински простак, което не е много подходящо поведение за фронтмен. Определено няма да му стане приятно, ако някой ден успее да прочете тези редове, но би било добре да се върне стария Bruce!

Друго хубаво в албума е когато Bruce обявява някой от класиките, като например: "Something old, something new... something from our Jurassic period. 'Wrathchild'!" или цитат от поемата на Tennyson "Into the valley of death rode the six hundred... cannon to right of them, cannon to left of them, volley'd and thunder'd... 'The Trooper'!"  Останалите музиканти се представят както винаги с невероятна енергия и професионализъм освен може би Janick Gers, чиито омазани сола понякога просто обиждат публиката – например развалянето на солото на Adrian на Hallowed Be Thy Name. (Трябва да спре да си разхвърля китарата и да се концентрира върху това което свири). Като техническа бележка е хубаво да отбележа, че китарата на Davе звучи в лявата колона , Gers e в дясно, a Adrian е централно. Този концерт е невероятен и заема своето място до Live After Death.