11th May 2009, 21:44
Леле О.О Тази пещера е чудовищна О.О Никога не съм била там, нищо, че смеминавали наблизо, но определено ще е следващото място, което смятам да посетя. За прекарването чак много ти завиждам!
А за мотора хD ... малко повече. Само да стана на 18, почвам работа и това ще е първото, за което ще събера пари - книжка и мотор хD :eusa_dance:
А за днешния ми ден... то така да кажа и аз какво правих, да не излезе, че цапам. Сутринта си взех стипендията и отидох на актьорско. то голяма радост - стипендия, ма какво се оказва - не съм дала таксата за актьорско.. е отиде си радостта. После имах два часа японски, а след това отидох да ми бият манту. При което имам бележка за целия ден от лекарката. Връщам се аз за следващия учебен час и госпожата по физика в междучасието вика "Цял час ще изпитвам". То аз бях учила, ама госпожата изпитва страшно и викам "Така или иначе имам бележка, я да се чупя". Та и две приятелки с мен :no: Пропадаме. Та ходихме в градинката и ся.. не ни се стои в градинката, ама ни мързи, а и пари нямаме много. Гладни сме и ни мързи, ама и за заведение не сме. И все пак можем да се поразходим, ама пък ни мързи... хD Еми хайде до Била-та за кебапчета и кюфтета, едвам се довлякохме. Ма то пък им свършила Каменицата.. абе и без това сме с малко пари, я и без бира ще минем. Къв мързел.. и ся къде ще ядем? Айде пак в градинката. Наядохме се и ни се доспа. Изпратихме едната приятелка и легнахме на едната пейка. Ама мързел, леле... :no: нямам думи. И като ми се доспи и ставам лигава, на паве се хиля. И като започна един хилеж. Нали знаете гълъбите как си движат главата напред назад като ходят? Един гълъб така се затърча на бегом, че му се разклимбучка мозъка, чак се разгазира. А ние леж на земята от смях. :laugh: то не само не е смешно, ми чак е трагично, ама ние си се хилим. Ама пък ни и мързи. По едно време решихме, че ни мързи да се хилим и спряхме. И накрая то станало 19:10.. еми айде да си ходим.. Казвам ви, едвам станах от тази пейка. Така хубаво се бях настанила... И се прибирам вкъщи, абсолютно уморена, не мога да се движа. И сега едвам гледам хD
Та нищо интересно не ми се случи :laugh:
А за мотора хD ... малко повече. Само да стана на 18, почвам работа и това ще е първото, за което ще събера пари - книжка и мотор хD :eusa_dance:А за днешния ми ден... то така да кажа и аз какво правих, да не излезе, че цапам. Сутринта си взех стипендията и отидох на актьорско. то голяма радост - стипендия, ма какво се оказва - не съм дала таксата за актьорско.. е отиде си радостта. После имах два часа японски, а след това отидох да ми бият манту. При което имам бележка за целия ден от лекарката. Връщам се аз за следващия учебен час и госпожата по физика в междучасието вика "Цял час ще изпитвам". То аз бях учила, ама госпожата изпитва страшно и викам "Така или иначе имам бележка, я да се чупя". Та и две приятелки с мен :no: Пропадаме. Та ходихме в градинката и ся.. не ни се стои в градинката, ама ни мързи, а и пари нямаме много. Гладни сме и ни мързи, ама и за заведение не сме. И все пак можем да се поразходим, ама пък ни мързи... хD Еми хайде до Била-та за кебапчета и кюфтета, едвам се довлякохме. Ма то пък им свършила Каменицата.. абе и без това сме с малко пари, я и без бира ще минем. Къв мързел.. и ся къде ще ядем? Айде пак в градинката. Наядохме се и ни се доспа. Изпратихме едната приятелка и легнахме на едната пейка. Ама мързел, леле... :no: нямам думи. И като ми се доспи и ставам лигава, на паве се хиля. И като започна един хилеж. Нали знаете гълъбите как си движат главата напред назад като ходят? Един гълъб така се затърча на бегом, че му се разклимбучка мозъка, чак се разгазира. А ние леж на земята от смях. :laugh: то не само не е смешно, ми чак е трагично, ама ние си се хилим. Ама пък ни и мързи. По едно време решихме, че ни мързи да се хилим и спряхме. И накрая то станало 19:10.. еми айде да си ходим.. Казвам ви, едвам станах от тази пейка. Така хубаво се бях настанила... И се прибирам вкъщи, абсолютно уморена, не мога да се движа. И сега едвам гледам хD
Та нищо интересно не ми се случи :laugh:

Прекарах си много добре, но мисля че не беше заради групите, а защото познавах 70% от хората и нямаше момент, в който да нямам с кого (и за какво