10th August 2010, 14:44
Аз пък, за разлика от Нико, предварително бях решил да напиша по-детайлно как виждам новия албум, но мисля, че мнението ми за него няма да се промени особено в близките месеци, затова ще го направя сега.
Не знам за вас, но през годините съм забелязал нещо странно - най-добрите групи, както и най-добрите им албуми, са или силно оплювани от феновете, или силно възхвалявани от други такива. Смятам, че такава ще е ситуацията и с "The Final Frontier" ...
1. Satellite 15...The Final Frontier
Най-малоумното начало за всичките 15 албума на Maiden. Нямаше да е зле да отделят Satellite 15 в нещо като интро, тоест - да не е едно неразривно цяло с The Final Frontier...която пък е добра рокаджийска песньовка, но само толкова - не смятам, че отговаря нито на претенциите, нито на традициите на група като Maiden.
2. Еl Dorado
Смело мога да заявя, че ако никога не бях слушал Maiden и това бе първата тяхна песен, до която да се докосна, въобще нямаше да им стана фен.
"Gotta tell you a story... on a cold winters night.. "... безподобен ужас! Тук Maiden удрят един своеобразен rock bottom с изтощеното пеене на Dickinson, клишираните сола и няколко откратнати мотива от AC/DC. Не мисля, че си заслужава да се каже друго за El Dorado.
3. Mother of Mercy
След слабото начало, най-после нещо здраво. Mother of Mercy напомня за най-добрите моменти в AMOLAD, притежава страхотна мелодична линия, Bruce Dickinson отново е Bruce Dickinson, няма излишно дълга епична средна част. Въобще, стегната и запомняща се песен, чийто припев човек може да припява докато шофира, докато е в банята или дори докато си чопли носа - въпрос на избор. Убеден съм, че на живо ще звучи страшно яко, още повече, ако групата измисли някаква заигравка с публиката по средата.
4. Coming Home
Страхотно попадение ! Началото някакси ми напомня на Navigate the Seas of the Sun на Брус, но тази е далеч по-развита в посока 'мелодичен концертен трепач'. Солото по средата е невероятно!
Както някой по-горе каза, може би има нещо общо с кариерата на Брус като пилот, това ще го разбера, след като прочета текста по-внимателно.
5. The Alchemist
The Alchemist е парчето, което поставя края на противоречивата първа и началото на великолепната втора част на албума и е най-бързото парче в "The Final Frontier". Песента е здрава, типично Мейдънска, с добре познатата ни структура 'куплет-припев-куплет-припев-соло-припев' и отличителните за Maiden китарни канони. Смятам, че би била подходяща за откриваща албума...
6. Isle of Avalon
Едно многослойно произведение, прогресив метъл шедьовър, който напълно може да претендира за един от върховете в албума. Много ми харесва частта от 4:20 до 5:30, тук страхотно си личи геният на Харис и останалите. Въобще, поредният гвоздей на Maiden, от който млада прогресив метъл банда може да извлече материал за цял албум. Сигурен съм, че с времето ще се хареса и на по-негативно настроените фенове.
7. Starblind
Слушал съм албума няколко пъти, а ето, че вече мога да посоча личния си фаворит сред десетте парчета. Starblind съчетава всичко, което един Maiden фен може да иска - пленяващи китарни рифове, уникален Дикинсън, запомнящ се припев, прогресив прецизност при барабаните и т.н. А солото по средата е убийствено - все едно слушам jam между Maiden и Queensryche в най-добрите им дни. Ако ще гласувате за някоя песен в класациите на Z-rock или който и да било, това е песента !
8. The Talisman
Мощна и многопластова композиция, силно напомняща на The Legacy, както каза Нико. Може би това е единственото негативно нещо у нея - че вече сме я слушали. Иначе, думата 'супер' описва най-пълно вокалите на Брус, работата на тримата амигос, а и цялостното изпълнение на песента ! Повратната точка тук е успешната смяна на темпо и тоналност на 5:58.
9. The Man Who Would Be King
Началото е великолепие и половина, но с началото на твърдата част някакси се губи добре набраната инерция, за да дойде мечтаният край и не започне
10. When the Wild Wind Blows
Представете цял стадион да пее заедно с Брус началните лирики. Яко, а ? Това е една от тия песни, при които човек лесно може да се разплаче от радост, когато чуе живото и изпълнение - с всичките светлини, ефекти, присъствие на шестимата, мощен звук... Бас държа, че след години това ще е сред фаворитите на повечето фенове на групата.
... и въпреки, че албумът е малко дълът (67 минути
, съдържанието му не е такова, че да натовари слушателя, а по-скоро обратното - да му разкрие new frontiers в музиката и развитието на Iron Maiden.
П.С. Оценка: 8/10
Не знам за вас, но през годините съм забелязал нещо странно - най-добрите групи, както и най-добрите им албуми, са или силно оплювани от феновете, или силно възхвалявани от други такива. Смятам, че такава ще е ситуацията и с "The Final Frontier" ...
1. Satellite 15...The Final Frontier
Най-малоумното начало за всичките 15 албума на Maiden. Нямаше да е зле да отделят Satellite 15 в нещо като интро, тоест - да не е едно неразривно цяло с The Final Frontier...която пък е добра рокаджийска песньовка, но само толкова - не смятам, че отговаря нито на претенциите, нито на традициите на група като Maiden.
2. Еl Dorado
Смело мога да заявя, че ако никога не бях слушал Maiden и това бе първата тяхна песен, до която да се докосна, въобще нямаше да им стана фен.
"Gotta tell you a story... on a cold winters night.. "... безподобен ужас! Тук Maiden удрят един своеобразен rock bottom с изтощеното пеене на Dickinson, клишираните сола и няколко откратнати мотива от AC/DC. Не мисля, че си заслужава да се каже друго за El Dorado.
3. Mother of Mercy
След слабото начало, най-после нещо здраво. Mother of Mercy напомня за най-добрите моменти в AMOLAD, притежава страхотна мелодична линия, Bruce Dickinson отново е Bruce Dickinson, няма излишно дълга епична средна част. Въобще, стегната и запомняща се песен, чийто припев човек може да припява докато шофира, докато е в банята или дори докато си чопли носа - въпрос на избор. Убеден съм, че на живо ще звучи страшно яко, още повече, ако групата измисли някаква заигравка с публиката по средата.
4. Coming Home
Страхотно попадение ! Началото някакси ми напомня на Navigate the Seas of the Sun на Брус, но тази е далеч по-развита в посока 'мелодичен концертен трепач'. Солото по средата е невероятно!
Както някой по-горе каза, може би има нещо общо с кариерата на Брус като пилот, това ще го разбера, след като прочета текста по-внимателно.
5. The Alchemist
The Alchemist е парчето, което поставя края на противоречивата първа и началото на великолепната втора част на албума и е най-бързото парче в "The Final Frontier". Песента е здрава, типично Мейдънска, с добре познатата ни структура 'куплет-припев-куплет-припев-соло-припев' и отличителните за Maiden китарни канони. Смятам, че би била подходяща за откриваща албума...
6. Isle of Avalon
Едно многослойно произведение, прогресив метъл шедьовър, който напълно може да претендира за един от върховете в албума. Много ми харесва частта от 4:20 до 5:30, тук страхотно си личи геният на Харис и останалите. Въобще, поредният гвоздей на Maiden, от който млада прогресив метъл банда може да извлече материал за цял албум. Сигурен съм, че с времето ще се хареса и на по-негативно настроените фенове.
7. Starblind
Слушал съм албума няколко пъти, а ето, че вече мога да посоча личния си фаворит сред десетте парчета. Starblind съчетава всичко, което един Maiden фен може да иска - пленяващи китарни рифове, уникален Дикинсън, запомнящ се припев, прогресив прецизност при барабаните и т.н. А солото по средата е убийствено - все едно слушам jam между Maiden и Queensryche в най-добрите им дни. Ако ще гласувате за някоя песен в класациите на Z-rock или който и да било, това е песента !
8. The Talisman
Мощна и многопластова композиция, силно напомняща на The Legacy, както каза Нико. Може би това е единственото негативно нещо у нея - че вече сме я слушали. Иначе, думата 'супер' описва най-пълно вокалите на Брус, работата на тримата амигос, а и цялостното изпълнение на песента ! Повратната точка тук е успешната смяна на темпо и тоналност на 5:58.
9. The Man Who Would Be King
Началото е великолепие и половина, но с началото на твърдата част някакси се губи добре набраната инерция, за да дойде мечтаният край и не започне
10. When the Wild Wind Blows
Представете цял стадион да пее заедно с Брус началните лирики. Яко, а ? Това е една от тия песни, при които човек лесно може да се разплаче от радост, когато чуе живото и изпълнение - с всичките светлини, ефекти, присъствие на шестимата, мощен звук... Бас държа, че след години това ще е сред фаворитите на повечето фенове на групата.
... и въпреки, че албумът е малко дълът (67 минути
, съдържанието му не е такова, че да натовари слушателя, а по-скоро обратното - да му разкрие new frontiers в музиката и развитието на Iron Maiden.П.С. Оценка: 8/10

