Хумор и забава

[Perfect Stranger]

Така, обявявам темата за смешки за открита. Ето и либретото за рок-опера, за което разказвах на някои:

[SIZE="2"]Рок операта трябва да е кратка, ясна и да напомня нещо. Кратка, щото много писъци стават и слушателя няма да изтрае. Ясна и да напомня нещо, щото рок оперите напоследък ги издават от Инсайд-Аут, а на лейбъла трябва да му е хем простичко, хем разбираемо, познато отнякъде (да напомня на Йес примерно.

Кастинг:

Дейвид Ковърдейл – Изнасилвачът. Суетен, влюбен, понякога груб
Робърт Плант – Жертвата
Джеди Лий – Приятелят, превърнат в Оплаквач
Роб Халфорд – Лешоядът. Боли го зъб
Кинг Даймънд – Разказвачът
Анди ЛаРок – Досадникът
Джон Сайкс и Нийл Мъри – Надяващите се
Ози Осбърн – Хазяинът
Шарън Осбърн – Хазяйката
Брус Дикинсън – Патриотът
Стив Харис - Стратегът-комбинатор
Джон Пол Джоунс - Дипломатът

Сюжет: Дейвид Ковърдейл изнасилва Робърт Плант.

Сцена: Мазе. Сумрак, груби тухли, покрити с влага. Плант лежи вързан. Джеди Лий гледа отвън през зарешетеното прозорче. Опитва се да изкърти решетките с баса и да спаси Плант. Вратата на мазето се отваря, влиза Ковърдейл, започва да събува кожения си панталон.

Либрето:


Ковърдейл (към Плант: Бях на фризьор. Трябва да ме харесаш, бейби. (Досъбува панталона си, пристъпва към действие.) Ооо, ооо, пуш ит, айл пуш ит бейби, бейби, бейб, оо, оооо, айм пушинг ит!

Плант: Слайд ит ин, слайд ит ин! Ох, обърках се, Джими ме омота с окултните си магии, това беше твоя реплика гад мръсна, плагиат, Ковървершън такъв! Бейби, бейби, не се разбрахме така – да ме връзваш и – грубо в мазето. Искам нежно! Искам на светло! Да ни огряват лъчи! О, лет дъ сан бийт даун ъпон май фейс! Цялата любов, ооааааа, искам да ти дам любов, цялата любов!

Ковърдейл (замисля се: Това любов ли е? Любовта, която чувствам? Любовта ли е, която търся? Или сънувам? Да, сънувам, мама му стара! Булшит! Няма любов в сърцето на града! (излиза от умисленото състояние и продължава да действа по-грубо.

Плант: Оооо, бейби, не мисли, че всичко, което блести, е злато. Това е задникът ми, нищо че блести. Оооо, слоу даун, слоу даун, ще ме убиеш! Ако умра... в смъртния ми час не искам никой да плаче. Всичко, което искам да направиш, е да отнесеш тялото ми у дома.

Ковърдейл (невъзмутим, страстен, забързва темпото: Бейби, бейби! Оооо, ооооо!

Плант: Ооо, бейби, груб си, губя съзнание. Виждам кръгове от дим през дърветата. И гайдар виждам, който ни води и така нататък. И това ме кара да се чудя, нещастник такъв, как изобщо си продал толкова албуми?! Поне ме отвържи да помятам грива. Отвържи ме!

Ковърдейл (продължава още по-невъзмутимо, дори нахъсано, с лек патос: Да те отвържа? Хванах те в мълчанието на нощта, вързах те здраво, щото те обичам! Туй да знаеш от батко си Дейвид! Имитатор, а? Обещавам ти, да знайш – никога няма да те пусна да си ходиш, да ми бягаш в мълчанието на нощта! Двайсет години съм ти го насъбирал.

Джеди Лий ги гледа през прозорчето. Още се опитва да откърти решетките с баса.

Джеди Лий (към Ковърдейл: Пусни го, бе, пусни го! Ти знаеш ли кой съм аз?! Аз съм жрец от храма на Сиринкс! На евстахиевата тръба сиреч! Туй – сиринкс, ларингс – шега не бива! Пусни го!

Ковърдейл (към Джеди Лий: Стига си пищял, че ми изпили мозъка! (обръща се към Плант: Ооо, бейби, бейби.

Плант: Ооо, бейби, бейби, ще те напусна!

Ковърдейл: Оооо, бейби, бейби, не ме напускай по тоз начин!

Горе, по улицата, пристига Роб Халфорд. Гледа Джеди Лий, че гледа, застава до прозорчето, почва и той да гледа. Гледа, че Лий пищи, почва и той да пищи.

Джеди Лий (към Халфорд: Да, ама това е фалцет. А при мен не е фалцет. Аз така си пея.

Халфорд (към Джеди Лий: Боли ме зъб! А той (поглежда надолу, към Плант, той е болкоооуспокоооявааащооотооо, това е болкоооуспокоооявааащооотооо! Ще почакам Ковърдейл да свърши, щото съм кротък и възпитан, нали ме гледа в Шоуто на Слави? Ще почакам. И преди зазоряване ще чуя шепота на Планти. И не ще оставя утринта да ми го вземе!

Джеди Лий (към Халфорд, учудено: И ти ли ще го...? О, извинявай, забравих, то си беше в природата ти. Извинявай. И аз съм възпитан, да знаеш, канадец съм, а ние, канадците, сме предимно френски заселници. Но.... Моля те, помогни ми да спасим Планти! Моля те! Том Сойер обеща да помогне, но хукна да боядисва някаква ограда. Да се обединим и да го спасим!

Халфорд: Обединени, обединени, обединени ще се изправим! Ооо, Планти (последното – тихичко, облизва се, озърта се дали Джеди Лий го гледа. Джеди Лий го гледа, затова продължава патосно: И обединени нивга няма да паднем!

В това време, долу, вратата на мазето се отваря. Влиза Кинг Даймънд. Вижда Ковърдейл и Плант в състояние на борбена принудителна любов. Вади бележник и започва да записва.

Кинг Даймънд (мисли си: Чудно ще стане, страхотна история! Най-после имам сюжет и ще зарежа оня боклук, Абигейл III, дето го почнах. Мазето е малко мизерно, но, я да видим, тухли... ммм.... значи – в старинна къща! Идеално! (Продължава да записва. Нещо го засърбява бузата и се почесва с пръст. Поглежда изцапания си пръст: Хм, Мейбълийн, дъ мейк-ап ъф мейк-ап артистс.... Да, да! Плант ще се казва Мейбълийн! Прекрасно! А Ковърдейл ще е... не знам, то за него трудно ти идва въображението, но засега ще го обрисувам с цилиндър. Да, цилиндър, разбира се. (Продължава да записва.

Влиза Анди ЛаРок. Държи китарата си.

Анди ЛаРок (към Даймънд: Бате, я изпищи горно Ла, че да си настроим инструментчето.

Кинг Даймънд (към ЛаРок: Марш оттук! Дойде ми вдъхновението!

Следват арии. Джеди Лий и Роб Халфорд пищят горе, Кинг Даймънд пищи долу. Ковърдейл и Плант се мятат в кълбо от сплетени руси гриви.

По едно време влизат Джон Сайкс и Нийл Мъри. Побутват Ковърдейл.

Сайкс и Мъри (към Ковърдейл: Шефе, албум? Да правим Уайтснейк 87 номер две? А? Тава не си вадил от доста време, а тия дето ги извади след нас – за нищо не стават.

Ковърдейл (гневно: Уволнени сте! Уволнени сте!

Хор от млади мениджърки Човешки ресурси (скрити зад сцената : Уволнени сте! Уволнени сте!

Влиза семейство Ози и Шарън Осбърн.

Ози (напряга поглед към Ковърдейл: Какво е туй, дето стои пред мен? Фигура в черно... И ме сочи?! Ооо, неее, Господи! Пак ли?!

Ковърдейл (още по-гневно: Шъ ти дам аз една фигура в черно, бе, кьорав! И кокоша слепота имаш, наред с всичко останало, развалина такава! И не соча теб, а тия мизерници (Сайкс и Мъри – да се разкарат! Уволних ги! Кой е шефа? А? Аз съм шефа, ей!

Плант (озърта се, чуди се какво става, обнадежден, тихичко: О, флий фром ми кийпърс ъф дъ глуум...

Ози (към Ковърдейл: Не те познах, момче. Ех, Дейви, по десет години турне ще ми правиш, без една нова песен да си записал, номерата на татко си Ози ще крадеш, ех, млади хора... Момче, за наема идвам (Тук изведнъж се разбира, че Ковърдейл е наел мазето от семейство Осбърн. От три месеца не си ми плащал. Хайде, момче, пусни и ти някое ДиВиДи, сега всички така правят, да си платиш наема, а?

Намесва се Шарън Осбърн. Не е гневна, направо е бясна.

Шарън (към Ковърдейл: Вън, Дейвид, къш! Чиба! И тока за два месеца не си плащал, и студената вода – от половин година! Вън! Изгонен си!

Шарън (към Ози: Глупендер! Защо го държиш още?! Ни наем, ни нищо! Така ли се прави бизнес?! Ако не те бях измъкнала, щеше да си чукаш камъни у главата! Железа щеше да си чукаш, скрап на бирмингамските цигани да продаваш!

Шарън беснее до степен на позиране, удря Ози по главата с чекова книжка, ритмично, назидателно. Ози е приклекнал, пази се с ръце, чака да й мине, припява си: Леле, мале, ийвъл майнд енд блъд дистракшън...

В един момент Шарън Осбърн внезапно изчезва назад. Оказва се, че някой я е дръпнал за косата. Това е Брус Дикинсън.

Дикинсън (към Шарън, някъде в коридора пред мазето, рита я: Ние сме британска група! Това е британският флаг! Никой не може да се ебава с Айрън Мейдън! (дърпа я за косата, тя пищи, Дикинсън се нахъсва: Скрийм фор ми! Скрийм фор миииии!

Влиза Стив Харис и ги разтървава.

Стив Харис (към Дикинсън, тихо: Шшш, по-кротко, а? Скандали не искам. Блейз без работа стои, нали се сещаш?

Стив Харис (към Шарън, още по-тихо, толкова тихо, че се чува само края: ...така, чудесно. Благодаря ти. Американските вестници никога не бяха писали толкова за Мейдън. Всички за нас говорят. Сега пускаме още 18 концертни албума, точно навреме! Идеално! Останалата част – по банков път. Хубавица (щипва я по бузката, намигва й закачливо и излиза.

Стив Харис се качва горе и застава до Джеди Лий, който още пищи. Роб Халфорд се е отдалечил, пищи от другата страна на улицата, така са се разбрали с Джеди – да правят стерео. Седят си Харис и Лий. Минава Джон Пол Джоунс и нищо не казва. Отдалечава се и си мисли: Тези хора не могат да свирят на бас.

Финал. Джон Пол Джоунс слиза в мазето. Всички притихват. Приближава се до Плант и го потупва лекичко по гърба.

Джон Пол Джоунс (кротко, дипломатично, към Плант: Пърси, добре ли си, приятелю? Кой ти е разкъсал така ризката? Милият! Хайде да си ходим. ТРЯБВА да си ходим. Разни неща се случиха, докато те нямаше. Не знам как да ти го кажа... Всички те търсехме, не знаехме къде си. Джон Бонзо много се притесни, напи се и умря. Край. Всичко свърши. Няма вече група. Хайде, приятелю, трябва да даваме пресконференция.

Завеса.[/SIZE]

Автор: georid от предния форум на про-рок в all.bg.