9th November 2007, 12:49
ММммм аз много тежко го преживях.То не бяха сълзи,не бяха благодарствени молитви.Кръстих си 4 юни "The Longest Day".
Така на кратко ще разкажа за деня.
Сутринта в 10 бях пред стадиона....Смених 15 настроения през пълна депресия до неимоверно щастие.Слад като ни пуснаха към 5.....със сетни сили забягах към сцената.Озовах се първа редица пред Dave,Adrian i Steve.Никакво внимание не обърнах на подграващите...очите ми шареха зад сцената и търсех да зърна някой от тях.В един момент зърнах Steve просто в първият момент се разпищях,заскачах и почнах да викам Steve,Steve господи Steve.След секунди се поуспокоих и просто попивах всяко едно движение със сълзи на очи.Малко преди да почнат видях и Adrian тогава откачих тотално.И вече като наблюдавах сцената и как Nicko отива до барабаните и после почнаха един по един да излизат....и после Bruce като изкокна...тотално загубих ума си.Някак си не ми се вярваше какво става.Те бяха пред мен на две крачки разстояние.Запях с тях..а сълзите ми се стичаха постоянно.Сърцето ми биеше с всеки удър на Nicko по барабаните.Още настръхвам и очите ми се напълват със сълзи като се сетя за този ден.Може да ме помислите за ненормална,но страшно много обичам тази група и си мислех,че ще реагирам по-спокойно,но уви даже себе си изненадах.Dragon_Tear може да потвърди всяка една моя дума.Концертът мина толкова неусетно всякаш беше един миг.Нищо не ми попречи обаче да изживея този миг пълноценно.Нито сърбина,който се опита да ми откъсне (буквално
главата,нито ръгащите се..Предадох свободно душата си на Maiden,при изпълнението на For The Greater Good Of God..смисъл вече нямам душа,тя е тяхна собственост.След концерта бях като душевноболна.Загърната с едно знаме, на което пишеше Happy Birthday Nicko,седнах на една полянка докато чакахме разни хора и се заблях в една точка,тихо заплаках и си пеех тихичко "Out of the darkness, brighter than a thousand suns".
И така ми мина най-прекрасният ден в живота ми.
Няма да се хваля,а просто ще спомена,че си имам два много скъпи спомена от концерта.
Знам малко съм луда,но какво да се прави.
Така на кратко ще разкажа за деня.
Сутринта в 10 бях пред стадиона....Смених 15 настроения през пълна депресия до неимоверно щастие.Слад като ни пуснаха към 5.....със сетни сили забягах към сцената.Озовах се първа редица пред Dave,Adrian i Steve.Никакво внимание не обърнах на подграващите...очите ми шареха зад сцената и търсех да зърна някой от тях.В един момент зърнах Steve просто в първият момент се разпищях,заскачах и почнах да викам Steve,Steve господи Steve.След секунди се поуспокоих и просто попивах всяко едно движение със сълзи на очи.Малко преди да почнат видях и Adrian тогава откачих тотално.И вече като наблюдавах сцената и как Nicko отива до барабаните и после почнаха един по един да излизат....и после Bruce като изкокна...тотално загубих ума си.Някак си не ми се вярваше какво става.Те бяха пред мен на две крачки разстояние.Запях с тях..а сълзите ми се стичаха постоянно.Сърцето ми биеше с всеки удър на Nicko по барабаните.Още настръхвам и очите ми се напълват със сълзи като се сетя за този ден.Може да ме помислите за ненормална,но страшно много обичам тази група и си мислех,че ще реагирам по-спокойно,но уви даже себе си изненадах.Dragon_Tear може да потвърди всяка една моя дума.Концертът мина толкова неусетно всякаш беше един миг.Нищо не ми попречи обаче да изживея този миг пълноценно.Нито сърбина,който се опита да ми откъсне (буквално
главата,нито ръгащите се..Предадох свободно душата си на Maiden,при изпълнението на For The Greater Good Of God..смисъл вече нямам душа,тя е тяхна собственост.След концерта бях като душевноболна.Загърната с едно знаме, на което пишеше Happy Birthday Nicko,седнах на една полянка докато чакахме разни хора и се заблях в една точка,тихо заплаках и си пеех тихичко "Out of the darkness, brighter than a thousand suns".И така ми мина най-прекрасният ден в живота ми.
Няма да се хваля,а просто ще спомена,че си имам два много скъпи спомена от концерта.
Знам малко съм луда,но какво да се прави.