Да си призная честно, когато едно време излезе Brave New World бях очарован от звученето на този албум, и като прибавим че албума е доста силен в музикално отношение много ме грабна още от първото слушане - спомням си че веднага се разтаршувах да видя кой е този Кевин Шърли... и така с времето и наближаването на следващия им албум изгарях от нетърпение да чуя продължението на това звучене (във всеки албум на групата си има приемственост между звученето от предходния албум и настоящия
, за жалост обаче Dance of Death ме попари, толкова време мина от излизането му и още не мога да го приема насериозно, първо че повечето песните ми се струват малко слаби за да попаднат в албум на Мейдън и то след BNW, и второто и по дразнещо за мен а именно звука - ужасен е...вече писах някъде...заглъхнали барабани, основно соло барабанаа на Нико, касите му също не се чуват отчетливо а китарите мн пращят на моменти:devilsmiley: В АМОЛАД нещата са по добре, за мен даже отлични - доста естествен звук вади албума (в едно интервю Шърли казва че това е първия албум на групата който е записан без да бъде мастериран, няма допълнително добавяни еквалайзери, компресии и т.н и е втория албум след BNW, който е записван на живо в студиото
и така се е получил един много жив "саунд". За TFF ми е малко трудно да говоря, предвид това че много взе да ми влиза под кожата албума
, мога само да отбележа че в песни като Starblind и Мother of Mercy вокалите звучат доста измъчено...незнам наистина толкова ли може Кевин Шърли или така му е харесало звученето, аз лично си ги харесвам песните и така, но като слушам тези експерименти в youtube с нови еквалайзери основно на вокалните линии си мисля че е можело и по добре да звучат нещата в албума като цяло.


