Iron Maiden - В България (04.06.07)

[Dragontear]

^Така е пyк и омората от пyлноценния ден е още по-готина... същата вечер като се прибрах заспах като тухла (Brick).
Хах пък и те помня теб, че изобщо незнаеше какво се случва и че се е случило... Е разбираемо е имаш си палка от Нико и перце от Дейв

[mickthomson]

абе попринцип много, ама наистина много мразя да чакам, а на стадиона пристигнах някъде към 12:00, и така докато отвори врати. по едно време щех вече да изперкам, ама все пак се сдържах, щото знаех за какво чакам, и то определено си заслужаваше огромното чакане. ако дойдат тая година съм съгласен и 24 часа да ги чакам, след като знам какво е чувството да си в тази атмосфера, да си на една крачка разтояние от идолите :rockdevil:

[The beasT]

Ами.. как прекарах.. с една дума НЕВЕРОЯТНО! С малко повече думи.. е, ще опиша подробно..
Ами аз се уредих с VIP покани 2 месеца преди концерта. 2 месеца, прекарани в невероятно търпение и нетолкова невероятно нетърпение хD. Броях си дните, оставащи до прекрасната дата.. нощта 3-ти срещу 4-ти не бях мигнала от вълнение.. сутринта тръгнах на училище със странно нежелание, имах чувството, че ще изпусна нещо.. стана 13:15 и излязох на бегом.. баща ми ме взе с колата и тръгнах веднага.. vip входа беше свободен и веднага се набутах.. бях първата в тази част на стадиона и умирах от кеф.. Чаках около четири часа, през които си пусках музика на телефона и крещях на глас, виждах се с приятели и така нататък.. във моята зона явно се бяха уредили само възрастни чичковци, които слушат мейдън от детството си.. не бяха особено въодешевени, когато излезе звезди, а аз се качих на седалката и, единствена между всички в сектора, започнах да крещя с цяло гърло "ааз сам си избрах таази съдба - веечната черна овца!".. Но въпреки всичко аз си крещях с все сила и се кефех, а вътрешно сърцето ми щеше да изкочи от вълнение..Кога ли щяха да дойдат.. Ахат се скриха и започна приготовлението.. проби.. уан ту трий.. И тогава всичко се срина.. дойте тъпата щерка на харис и развали всичко.. както и да е, няма да го споменавам..
тогава дойде заветния миг.. всичките - събрани на сцената.. от моята страна се виждаше прекрасно всичко! Сърцето ми щеше да се пръсне.. песен след песен и всичко ми се струваше някакъв сън. Сън, който ще свърши всеки момент, а аз ще се събудя в леглото ревяща. Да, ама не! Беше си истина.. от изкачащото ми сърце до любимата ми група, която свиреше на по-малко от 20-30 мера пред мен..И големия прекрасен еди и танка на сцената.. и пях с цялото си сърце.. Най-невероятният миг в целия ми живот беше, когато цял стадион от хора, вдигнали запалки в ръцете си, пеят "оо-оо оо-оо оо-оо ооо-оооооо fear of the daaark"! И изведнъж всичко свърши. Имам чувството, че бе за миг..Тогава всички ревнахме "Maiden Maiden Maiden" и те дойдоха на бис! И всички бяхме заедно до последно.. и заедно пяхме, и заедно плакахме. Беше време да си тръгваме, а аз не исках.. нямах настроение. Беше свършило.всички си тръгваха, а аз стоях на мястото си и не помръдвах, втренчена в сцената.. Някой ми каза, че трябва да тръгвам. Каза го, а аз не помръднах. Каза го и втори път. И беше време да отстъпя.. всичко беше свършило.. излязохме през един от входовете.. беше кално. Тогава и пуснах телефона на улицата, пуснах го на макс и запях.. Макар и фалшиво.. и цялата улица запя с мен "Six six six the number of the beast!" и всички пяхме заедно.. малко натъжени заради раздялата.. Но пяхме! Цялата улица запя с мен. Беше ВЕЛИКО.. качих се на колата. Пуснах z-rock някой спомена за концерта, а аз изтръпнах. реших да пусна диска с мейдън.. и седях в колата, загледана в една точка и продумах.. СВЪРШИ! и това беше.. прибрах се вкъщи леко умърлушена, но с някакво огромно вълнение в мен. Сякаш някой ми беше показал най-прекрасното нещо на света, беше ми го дал да го подържа и след това ми го беше взел. БЕШЕ НЕВЕРОЯТНО!

[Morticia Dickinson]

Ти пак добре си преживяла края...баси само аз ли съм се държала като луда?

[mickthomson]

...баси само аз ли съм се държала като луда?

в какъв смисъл???

[Morticia Dickinson]

Аз като свърши концерта не престанах да плача и се туфнах на една полянка,загърната с бг знамето и клатейки се напред-назад плачех и пеех
Out of the darkness, brighter than a thousand suns
Out of the darkness, brighter than a thousand suns

Бях като душевно болна.

[mickthomson]

аха, е то и на мен не ми беше особенно приятно, ама нямах време да седя по поляните, бях се разбрал с един металист от Велинград, да си ни закара с колата, и директно след концерта, първия трамвай за централна гара(там си беше паркирал колата и така, а трамвая се пръскаше по шевовете, от фенове с тениски на Мейдън :edrool: . накрая кат слизах един чичка, които също слизаше, препсова металистите, ама бях на кеф, иначе щех да му скоча :mad: , и общо взето това беше :edtroop:

[Morticia Dickinson]

Хаха късметлия ти поне си хванал трамвай,докато ние ходихме пеша от единият край до другия на София.
А и такива чичковци бол...нахални:mad:

[Кико]

Наистина малко не ми се щеше да пиша,че съм плакал ама след като прочетох всичко това...
Както съм написал в инфото си в темата за запознаства...бях 2ри клас..хлапенце..бях на гости у един приятел и тогава,сестра му пусна Fear Of The Dark..почувствах се странно.Всякаш живота ми се промени.Почувствах как настръхвам и как неудържима мощ напира от мене...и така продължавам да се чувствам вече 9 години след този паметен ден...гледал съм всеки възможен live на Мейдън..вкъщи на уникалната уредба постояно пусках концерти и се опитвах да се пренеса..но уви нещо липсваше...естествено
На 4 Юни се събудих и се чувствах като героя в Hallowed Be Thy Name.Сякаш на следвщия ден вече нямаше да има за какво да живея..
Другото е история излишно е да казвам какво изпитах по време на концерта,ясно ви е.
Само да подчертая,че като почна Fear Of The Dark се разревах буквално ми шуртяха сълзите.Тази песен съм я слушал ВСЕКИ божи ден в продължение на 9 години , а сега Брус я пееше на някакви метри от мене..просто щях да умра.
Когато се събудих на следващата сутрин се запитах "Има ли за какво още да живея или Now I can die....всъщност все пак има за какво да живея...за следващия концерт на Iron Maiden!!!!!!
UP THE IRONS!

[mickthomson]

е на Fear-a и на мен ми идваше да ревна, особено след като Брус почна да свети с прожекторите, и публиката припяваше с 'о-оооо-оооооо..." направо беше страшно.