Хумор и забава

[Perfect Stranger]

Така, обявявам темата за смешки за открита. Ето и либретото за рок-опера, за което разказвах на някои:

[SIZE="2"]Рок операта трябва да е кратка, ясна и да напомня нещо. Кратка, щото много писъци стават и слушателя няма да изтрае. Ясна и да напомня нещо, щото рок оперите напоследък ги издават от Инсайд-Аут, а на лейбъла трябва да му е хем простичко, хем разбираемо, познато отнякъде (да напомня на Йес примерно.

Кастинг:

Дейвид Ковърдейл – Изнасилвачът. Суетен, влюбен, понякога груб
Робърт Плант – Жертвата
Джеди Лий – Приятелят, превърнат в Оплаквач
Роб Халфорд – Лешоядът. Боли го зъб
Кинг Даймънд – Разказвачът
Анди ЛаРок – Досадникът
Джон Сайкс и Нийл Мъри – Надяващите се
Ози Осбърн – Хазяинът
Шарън Осбърн – Хазяйката
Брус Дикинсън – Патриотът
Стив Харис - Стратегът-комбинатор
Джон Пол Джоунс - Дипломатът

Сюжет: Дейвид Ковърдейл изнасилва Робърт Плант.

Сцена: Мазе. Сумрак, груби тухли, покрити с влага. Плант лежи вързан. Джеди Лий гледа отвън през зарешетеното прозорче. Опитва се да изкърти решетките с баса и да спаси Плант. Вратата на мазето се отваря, влиза Ковърдейл, започва да събува кожения си панталон.

Либрето:


Ковърдейл (към Плант: Бях на фризьор. Трябва да ме харесаш, бейби. (Досъбува панталона си, пристъпва към действие.) Ооо, ооо, пуш ит, айл пуш ит бейби, бейби, бейб, оо, оооо, айм пушинг ит!

Плант: Слайд ит ин, слайд ит ин! Ох, обърках се, Джими ме омота с окултните си магии, това беше твоя реплика гад мръсна, плагиат, Ковървершън такъв! Бейби, бейби, не се разбрахме така – да ме връзваш и – грубо в мазето. Искам нежно! Искам на светло! Да ни огряват лъчи! О, лет дъ сан бийт даун ъпон май фейс! Цялата любов, ооааааа, искам да ти дам любов, цялата любов!

Ковърдейл (замисля се: Това любов ли е? Любовта, която чувствам? Любовта ли е, която търся? Или сънувам? Да, сънувам, мама му стара! Булшит! Няма любов в сърцето на града! (излиза от умисленото състояние и продължава да действа по-грубо.

Плант: Оооо, бейби, не мисли, че всичко, което блести, е злато. Това е задникът ми, нищо че блести. Оооо, слоу даун, слоу даун, ще ме убиеш! Ако умра... в смъртния ми час не искам никой да плаче. Всичко, което искам да направиш, е да отнесеш тялото ми у дома.

Ковърдейл (невъзмутим, страстен, забързва темпото: Бейби, бейби! Оооо, ооооо!

Плант: Ооо, бейби, груб си, губя съзнание. Виждам кръгове от дим през дърветата. И гайдар виждам, който ни води и така нататък. И това ме кара да се чудя, нещастник такъв, как изобщо си продал толкова албуми?! Поне ме отвържи да помятам грива. Отвържи ме!

Ковърдейл (продължава още по-невъзмутимо, дори нахъсано, с лек патос: Да те отвържа? Хванах те в мълчанието на нощта, вързах те здраво, щото те обичам! Туй да знаеш от батко си Дейвид! Имитатор, а? Обещавам ти, да знайш – никога няма да те пусна да си ходиш, да ми бягаш в мълчанието на нощта! Двайсет години съм ти го насъбирал.

Джеди Лий ги гледа през прозорчето. Още се опитва да откърти решетките с баса.

Джеди Лий (към Ковърдейл: Пусни го, бе, пусни го! Ти знаеш ли кой съм аз?! Аз съм жрец от храма на Сиринкс! На евстахиевата тръба сиреч! Туй – сиринкс, ларингс – шега не бива! Пусни го!

Ковърдейл (към Джеди Лий: Стига си пищял, че ми изпили мозъка! (обръща се към Плант: Ооо, бейби, бейби.

Плант: Ооо, бейби, бейби, ще те напусна!

Ковърдейл: Оооо, бейби, бейби, не ме напускай по тоз начин!

Горе, по улицата, пристига Роб Халфорд. Гледа Джеди Лий, че гледа, застава до прозорчето, почва и той да гледа. Гледа, че Лий пищи, почва и той да пищи.

Джеди Лий (към Халфорд: Да, ама това е фалцет. А при мен не е фалцет. Аз така си пея.

Халфорд (към Джеди Лий: Боли ме зъб! А той (поглежда надолу, към Плант, той е болкоооуспокоооявааащооотооо, това е болкоооуспокоооявааащооотооо! Ще почакам Ковърдейл да свърши, щото съм кротък и възпитан, нали ме гледа в Шоуто на Слави? Ще почакам. И преди зазоряване ще чуя шепота на Планти. И не ще оставя утринта да ми го вземе!

Джеди Лий (към Халфорд, учудено: И ти ли ще го...? О, извинявай, забравих, то си беше в природата ти. Извинявай. И аз съм възпитан, да знаеш, канадец съм, а ние, канадците, сме предимно френски заселници. Но.... Моля те, помогни ми да спасим Планти! Моля те! Том Сойер обеща да помогне, но хукна да боядисва някаква ограда. Да се обединим и да го спасим!

Халфорд: Обединени, обединени, обединени ще се изправим! Ооо, Планти (последното – тихичко, облизва се, озърта се дали Джеди Лий го гледа. Джеди Лий го гледа, затова продължава патосно: И обединени нивга няма да паднем!

В това време, долу, вратата на мазето се отваря. Влиза Кинг Даймънд. Вижда Ковърдейл и Плант в състояние на борбена принудителна любов. Вади бележник и започва да записва.

Кинг Даймънд (мисли си: Чудно ще стане, страхотна история! Най-после имам сюжет и ще зарежа оня боклук, Абигейл III, дето го почнах. Мазето е малко мизерно, но, я да видим, тухли... ммм.... значи – в старинна къща! Идеално! (Продължава да записва. Нещо го засърбява бузата и се почесва с пръст. Поглежда изцапания си пръст: Хм, Мейбълийн, дъ мейк-ап ъф мейк-ап артистс.... Да, да! Плант ще се казва Мейбълийн! Прекрасно! А Ковърдейл ще е... не знам, то за него трудно ти идва въображението, но засега ще го обрисувам с цилиндър. Да, цилиндър, разбира се. (Продължава да записва.

Влиза Анди ЛаРок. Държи китарата си.

Анди ЛаРок (към Даймънд: Бате, я изпищи горно Ла, че да си настроим инструментчето.

Кинг Даймънд (към ЛаРок: Марш оттук! Дойде ми вдъхновението!

Следват арии. Джеди Лий и Роб Халфорд пищят горе, Кинг Даймънд пищи долу. Ковърдейл и Плант се мятат в кълбо от сплетени руси гриви.

По едно време влизат Джон Сайкс и Нийл Мъри. Побутват Ковърдейл.

Сайкс и Мъри (към Ковърдейл: Шефе, албум? Да правим Уайтснейк 87 номер две? А? Тава не си вадил от доста време, а тия дето ги извади след нас – за нищо не стават.

Ковърдейл (гневно: Уволнени сте! Уволнени сте!

Хор от млади мениджърки Човешки ресурси (скрити зад сцената : Уволнени сте! Уволнени сте!

Влиза семейство Ози и Шарън Осбърн.

Ози (напряга поглед към Ковърдейл: Какво е туй, дето стои пред мен? Фигура в черно... И ме сочи?! Ооо, неее, Господи! Пак ли?!

Ковърдейл (още по-гневно: Шъ ти дам аз една фигура в черно, бе, кьорав! И кокоша слепота имаш, наред с всичко останало, развалина такава! И не соча теб, а тия мизерници (Сайкс и Мъри – да се разкарат! Уволних ги! Кой е шефа? А? Аз съм шефа, ей!

Плант (озърта се, чуди се какво става, обнадежден, тихичко: О, флий фром ми кийпърс ъф дъ глуум...

Ози (към Ковърдейл: Не те познах, момче. Ех, Дейви, по десет години турне ще ми правиш, без една нова песен да си записал, номерата на татко си Ози ще крадеш, ех, млади хора... Момче, за наема идвам (Тук изведнъж се разбира, че Ковърдейл е наел мазето от семейство Осбърн. От три месеца не си ми плащал. Хайде, момче, пусни и ти някое ДиВиДи, сега всички така правят, да си платиш наема, а?

Намесва се Шарън Осбърн. Не е гневна, направо е бясна.

Шарън (към Ковърдейл: Вън, Дейвид, къш! Чиба! И тока за два месеца не си плащал, и студената вода – от половин година! Вън! Изгонен си!

Шарън (към Ози: Глупендер! Защо го държиш още?! Ни наем, ни нищо! Така ли се прави бизнес?! Ако не те бях измъкнала, щеше да си чукаш камъни у главата! Железа щеше да си чукаш, скрап на бирмингамските цигани да продаваш!

Шарън беснее до степен на позиране, удря Ози по главата с чекова книжка, ритмично, назидателно. Ози е приклекнал, пази се с ръце, чака да й мине, припява си: Леле, мале, ийвъл майнд енд блъд дистракшън...

В един момент Шарън Осбърн внезапно изчезва назад. Оказва се, че някой я е дръпнал за косата. Това е Брус Дикинсън.

Дикинсън (към Шарън, някъде в коридора пред мазето, рита я: Ние сме британска група! Това е британският флаг! Никой не може да се ебава с Айрън Мейдън! (дърпа я за косата, тя пищи, Дикинсън се нахъсва: Скрийм фор ми! Скрийм фор миииии!

Влиза Стив Харис и ги разтървава.

Стив Харис (към Дикинсън, тихо: Шшш, по-кротко, а? Скандали не искам. Блейз без работа стои, нали се сещаш?

Стив Харис (към Шарън, още по-тихо, толкова тихо, че се чува само края: ...така, чудесно. Благодаря ти. Американските вестници никога не бяха писали толкова за Мейдън. Всички за нас говорят. Сега пускаме още 18 концертни албума, точно навреме! Идеално! Останалата част – по банков път. Хубавица (щипва я по бузката, намигва й закачливо и излиза.

Стив Харис се качва горе и застава до Джеди Лий, който още пищи. Роб Халфорд се е отдалечил, пищи от другата страна на улицата, така са се разбрали с Джеди – да правят стерео. Седят си Харис и Лий. Минава Джон Пол Джоунс и нищо не казва. Отдалечава се и си мисли: Тези хора не могат да свирят на бас.

Финал. Джон Пол Джоунс слиза в мазето. Всички притихват. Приближава се до Плант и го потупва лекичко по гърба.

Джон Пол Джоунс (кротко, дипломатично, към Плант: Пърси, добре ли си, приятелю? Кой ти е разкъсал така ризката? Милият! Хайде да си ходим. ТРЯБВА да си ходим. Разни неща се случиха, докато те нямаше. Не знам как да ти го кажа... Всички те търсехме, не знаехме къде си. Джон Бонзо много се притесни, напи се и умря. Край. Всичко свърши. Няма вече група. Хайде, приятелю, трябва да даваме пресконференция.

Завеса.[/SIZE]

Автор: georid от предния форум на про-рок в all.bg.

[The beasT]

хахахаххахах е не хахахахаххах заболя ме корема хахахаххахаха хD рофЛ
"Роб Халфорд се е отдалечил, пищи от другата страна на улицата, така са се разбрали с Джеди – да правят стерео." ся ще се хиля само като се сетя хахаха евалата хD

[Perfect Stranger]

[SIZE="2"]Програма за посещението на Manowar в Каварна, 30.06.2007


12:00. Кацане на летище Аксаково.
Manowar отказват лимузина и се качват на моторите. Зареждат с керосин директно от „Горивна база - летище Варна" ЕАД.

12:30. Преминаване на кортежа по Аспаруховия мост.
Manowar палят моста под одобрителни възгласи „Burn the bridge behind you!"

12:45. Всички босове на ТИМ панически се изнасят от Варна.

13:00. Пристигане в гранд-хотел „Варна". Ще бъдат настанени там заради популярното название на хотела - „Шведският хотел" - т.е. наличието на все пак някаква, макар и далечна алюзия със скандинавската митология.
По стар български обичай девойка в народна носия ги посреща с хляб и сол. Manowar изяждат хляба и изчукват девойката.

13:30. Manowar отказват да бъдат настанени в хотела.
Изчукват рецепционистката. Изчукват пиколото. Напускат хотела и палят към Каварна.

14:30. Пристигане в Каварна. Приветствие с „Добре дошли" от кмета Цонев.
Уредникът на археологическия музей в града им подарява меча на Добротица. Manowar поздравяват уредника и го съсичат под одобрителни възгласи "Hail and kill!"

15:00. Разпъване на четири кожени шатри на нос Калиакра. Manowar отсядат там.

15:15. Тържествен обяд.
Председателят на Общинския съвет заколва четири вола, пече ги на шиш и ги поднася на гостите.

15:30. Всички лица от женски пол във фертилна възраст са призовани да се явят на централния площад в Каварна и да се наредят в колона. Служител им задава въпроса „Да" или „Не".
Отговорилите с „Да" с радост се отправят към шатрата на ДиМайо. Отговорилите с „Не" с радост се хвърлят от нос Калиакра.

16:00-17:00. Кратка следобедна оргия.

17:00-17:30. Кратка следобедна закуска.
Оглозганите кости се превозват до „Екарисаж Варна" ЕАД, където мощностите са подсилени, за да поемат допълнителния обем работа.

17:30. Manowar заповядват всички сърфисти, гларуси и други поузъри да бъдат разкарани от акваторията около нос Калиакра, за да не пречат на гледката. Бреговата охрана отстрелва неподчинилите се с копия.

18:30. Manowar пристигат на стадиона. Саундчек.
По данни на Сеизмологичната служба към Геофизичния институт на БАН е регистрирано земетресение с магнитуд 6.8 по скалата на Рихтер. По първоначална информация епицентърът е в планината Вранча, Румъния. Скоро грешката е поправена.

18:45. Инспектори от „Гражданска защита" и от дирекция „Архитектура и градоустройство" молят Manowar да прекратят саундчека.

19:30-20:30. Тържествен коктейл в пещерите под нос Калиакра.
Manowar се подписват с кръв в Книгата за гости на гр. Каварна. Книгата им е донесена на крака от служителка на кметството. Служителката е изчукана.

20:30. Manowar се отправят на лов в гората по пътя към с. Тюленово.

21:30-22:00. Предконцертен отдих в шатрите.
Manowar се наслаждават на величествения залез от скалите на нос Калиакра. На хоризонта няма сърфисти, гларуси и други поузъри. Приказна гледка! Мащабна! Грандиозна! Manowar се надъхват.

22:00-00:00. Концерт. Думите са излишни.

00:00-08:00. Оргия.

08:00-09:00. Разходка с викингско корабче до Балчик. Закуска на борда.

09:30. Потегляне за летище Аксаково.

10:00. Щатният каменоделец на Община Калиакра започва да дяла в скалите сагата за посещението на Manowar в града. Следващите поколения ще четат и ще знаят: Other bands play, Manowar kill!
[/SIZE]

Автор: georid от предния форум на про-рок в all.bg.

[Perfect Stranger]

На тоя човек - Георида, съм му фен. След като постна горното, някой каза, че било лесно да се бъзикаш с Manowar, ама я да пародира посещението на Плант в Каварна. И се роди следното:

[SIZE="2"]Посещение на Робърт Плант в Каварна, 06.07.2007

12:00. Планирано кацане на летище Аксаково.
Поради грешна карта на розата на ветровете, цепелинът на Робърт Плант не успява да кацне и е отнесен от въздушните течения. Разбива се в царевична нива, в землището на с. Доброглед.

12:45. Пресиян Гагаузов, пазач от кооперативното стопанство на с. Доброглед, забелязва сред царевичака отломки от летателен апарат тип дирижабъл. Недалеч от тях е приклекнал рус човек, най-вероятно мъж, в необичайно за възрастта и пола му облекло. Човекът рони мамули и се опитва да пресова царевичните зърна, за да си направи бърбън. Пазачът Гагаузов е бивш хипар и веднага разпознава кой е русият човек. „Той е! Той е!" – развълнува се Гагаузов и тича към кметството на с. Доброглед, за да съобщи новината.

13:15. Робърт Плант се отказва да си прави бърбън с подръчни материали. Тръгва по черния път, който води към с. Доброглед. Опитва се да си спомни кой е. Спомня си и това не му харесва. Опитва се да си спомни какво прави тук. "О, бейби, имах планиран концерт в България" – мисли си той – „Това сигурно е България, о, бейби. Трябва да пийна нещо".

13:45. Робърт Плант пристига на площада в с. Доброглед. След светкавичната информация, подадена от пазача Гагаузов, цялото село е събрано на площада и очаква госта. Множеството е в приповдигнато настроение. Разпънати са транспаранти:
„Добре дошъл в с. Доброглед, мистър Ковърдейл!"

13:47.
- Май нещо не му хареса – казва кметът полушепнешком на Гагаузов.
Група девойки от местния шивашки техникум се споглеждат една друга:
- Този е много смачкан. Това не е Ковърдейл!
Групата девойки изпада в колективно разочарование и напуска площада. Настъпва неловко мълчание.

13:50. Плант се опитва да си спомни кой трябва да го посрещне. Обикаля множеството и пита всеки поотделно:
- Ар ю Цонко, бейби?

15:00. В администрацията на Община Каварна постъпва обаждане от родилния дом в Добрич. Някакъв човек там протестирал за нещо и искал незабавна среща с британския посланик. Споменавал и името „Цонко".

15:45. Цонко Цонев пристига спешно в родилния дом в Добрич. Намира там Робърт Плант.
- Какво прави тук господин Плант?! – Цонев отправя въпрос към дежурния акушер-гинеколог. В гласа му се долавят хладни нотки с елементи на ултимативност.

- Докараха го от с. Доброглед, г-н Цонев. Господинът не бил този, който мислели, че е. Но господинът постоянно повтарял „бейби, бейби". В Доброглед решили, че очаква бебе и го доведоха тук – обяснява дежурният акушер-гинеколог – Стовариха го с джипката на стопанството. Господинът почна да ни пита един по един: „Цонко?", „Цонко"? А ние тъкмо изродихме бебето Цонко. С цезарово сечение, три килограма и шестотин грама, петдесет и два сантиметра, здраво румено момченце, Цонко! И го показахме на господина – „Ето го Цонко, господине, честито!". Господинът нещо се ядоса и започна да маха с ръце, Петя ни превеждаше, Петя, между другото, е завършила английската във Варна със златен медал, много кадърно момиче, най-добрата ни анестезиоложка, и тя каза, че той казал, че го шантажираме и му било писнало от 40 години да водят дела за бащинство срещу него и че изглежда пак са му скроили нещо. Спомена за някакъв дирижабъл и че не било случайно. Абе нещо не е наред този господин, да ви кажа г-н Цонев, после почна пищи и да мята косата си насам-натам, вижте какво стана тук – само косми по земята – от ХЕИ пак ще ни глобят. Решихме да го изпратим в психодиспансера, но ето, преди малко пристигна г-н Глен Хюз. Г-н Хюз, нали знаете, той вече тук си живее. И каква щастлива случайност! Г-н Глен Хюз се оказа бащата на бебето, кръстил го Цонко, на вас г-н Цонев го кръстил, нали го направихте почетен гражданин и го изрисувахте на онази панелка в Каварна, от Веска е бебето, нали я знаете Веска. Г-н Хюз ни каза кой е този господин, някой си Робърт Плант от „Лед Цепелин". Аз не знам за какво става въпрос, г-н Цонев, ние, старите рокаджии, слушаме „Дийп Пърпъл", истинска музика, нали, "Смоук он дъ уотър", нали. Г-н Хюз ни каза да ви се обадим, защото сигурно при вас идвал този Плант. Нали сте му обещали на г-н Хюз да направите клуб „Заслужен пристан" в Каварна и да подпомагате по-специални възрастни хора. Г-н Хюз много се зарадва на този Плант. Щял да има с кого да играе сантасе на кея. Пък и имали някои сходни черти във вокалния стил - каза г-н Хюз - като запеели двамата, всички котки от квартала щели да идват при тях. Не му разбирам аз хумора на г-н Хюз. Ама добре, че беше г-н Хюз.

След изясняване на недоразумението кметът Цонев отвежда Плант в Каварна.

16:30. Пристигане в Каварна. Извинение и приветствие с „Добре дошъл" от кмета Цонев.
Уредникът на етнографското ателие в града подарява на Робърт Плант ръчно изработено дайре.
По стар български обичай девойка в народна носия поднася хляб и сол. Плант отчупва от хляба и се опитва да изчука девойката. Нещо не се получава. За да се замаже конфузната ситуация, от тонколоните на площада зазвучава Immigrant Song усилена на max и отвлича вниманието. Кметът Цонев е съобразителен и винаги е готов да помогне на своите рок-приятели, когато са в нужда. Immigrant Song е "План 2". По "План 1" (успешна актова мисия е трябвало да звучи Whole Lotta Love.

17:00. Разходка из гр. Каварна. Плант посещава битака, откъдето си купува джинси, 2 бр., скъсани ризи от изкуствена коприна, 3 бр., торба за противогаз (разпродажба от закритото местно поделение, 1 бр., сини фиби, 6 бр., зелени фиби, 4 бр. и съветски военни медали, 2 бр.

18:00. Поради неразположение на госта кратката следобедна оргия е отложена.

18:10. Кратка следобедна закуска. Сладкарско ателие „Вкусен свят" поднася на Плант тава с еклери "Stairway to Heaven", приготвени специално за госта.

18:30. Робърт Плант пристига на стадиона. Саундчек. Оказва се, че е забравил да вземе текстовете на песните.
- Останаха в Бирмингам. Не мога да пея без текстове. Няма да пея без текстове! - Плант слиза от сцената и си тръгва. Кметът Цонев е видимо притеснен. Спира го и започва да го увещава:
- Г-н Плант, моля ви, концертът вече е обявен. Дори сме продали няколко десетки билета! Свободните места се разбрахме да ги запълним с руски туристи – те и без това ще са пияни...
- Не. Не мога да пея без текстовете!
- Но, г-н Плант, моля ви се, никой не очаква от вас да пеете! Вие нали си знаете – ооо, ооо, ааа, ааа, хе хе мама сейд дъ уей ю муув, ооо, ааа, ооо – и готово!
- Не! Това е на „Лед Зепелин". Аз нямам нищо общо с тях. Само им изпях песните. Навремето. И толкова. С Джими се съдим. Няма да му пея песните.
- Но г-н Плант, това е скандално!
- Скандално ли? Скандално е, когато Manowar взеха рифа на Kashmir и направиха от него Die for Metal. Ето това е скандално! Знаете ли колко естет-енциклопедисти останаха потресени?! Но всъщност не ме засяга. Като се замисля, изобщо не ме интересува. Джими да се оправя с Kashmir. Той и без това сам си я осра. С онзи там, Пъф Деди. Изобщо не ме интересува. Това са посредствени хора. Продажни. Изнервих се нещо. Къде е местния дилър?
- Никаква трева, докато не обещаете, че ще пеете! – Цонев се окуражава.
- Добре. Но само солови песни. От последния ми албум. Тях си ги спомням – записвах ги наскоро.
- Само солови парчета?! От последния ви албум?! Но, г-н Плант, моля ви, дори и руснаците... Никой не е способен да изпие толкова…

Спорът прераства в разправия. Към 20:00 ч. Робърт Плант окончателно и безвъзвратно отказва да излезе на сцената. Тръгва си.
Кметът Цонев не губи самообладание. Веднага звъни на „Жокер Медиа" и говорят нещо. Положението е спасено.

22:00. Концерт. На сцената излиза Емо Анчев от „Конкурент" и поздравява публиката:
- Гуд ийвнинг, ай ем Робърт Плант!
Никой не забелязва разликата. Концертът върви по мед и масло. Бисът, по традиция, е Rock and Roll.[/SIZE]

Копирано е от същия форум.

[Leviatan]

The number of the bitch


Forgive me, oh mum and dad
For the telecom sent the bill with wrath,
But i believed that the call was short
Let him who hasn't a girlfriend
Go and call the number of the bitch
Even if it is an expensive number, this number is 166 166 166

I was alone, I took the phone,
I needed time to think the number I saw on tv
Who did I hear! can I believe
A pack of horny lesbians howling back at me
I've always thought, I've always dreamed
Of magic whores to come and perform sodomy
'Cos in my dreams, it's always there
One dirty slut who takes my dick orgasming to despair

Night was black and I wanted to fuck
I've passed all night to see , Rocco's films on tv
In Netherlands the whores are close at hand
But in Italy, they're pretty hard to see

166 the number of the bitch
Hot chat line is going on tonight

You can go on , ‘till the end of the road
You just have to be aware, shemales who hide out there
In the night, cars’ lights are flashing bright
Bitch-hunting has begun, sexual work is done !

166 the numer of the bitch
30 euro the price for you and me

Pigs and gays, and everyone who says
" I am too arrapate, to stop to masturbate"
Take the phone, order some whores at home
They come to...make it rise and melt it down like ice

166 the number of the bitch
144 the number of the whore

To a sexy shop, I will return
And I will get more videos and hotter stuff of porn
I have the programs on pay TV
I have the hands to make libido take its course

Other bands play - Nanowar Gay ха ха ха ха

[Morgoth]

Като си заговорихме за Нанолар

http://youtube.com/watch?v=gIqAVm5R_vM&feature=related
Е тва сектите не са хубаво нещо

[Eddie Breeg]

Може би е по-скоро за графа творчество ама ето хумористичен разказ от moi

Евстрати Георгиев

Аз съм на трийсет и девет години.Казвам се Евстрати Георгиев.Преди два месеца излязох от лудницата.В момента косата ми е щръкнала и ми липсват някои зъби.В лудницата научих някои много важни житейски уроци,например :
1.Инжекцията е точно в 5:00 ,независимо колко е часа !
2.Доктора не пада за пръв път от Марс !
Има и още много,но това са може би най-важните.Спомям си,веднъж си изгубих иглата и отидох при доктор Пантев и му казах :
- Докторе,изгубил съм си иглата !
- Абе Евстрати,колко пъти да ти казвам да си надписваш вещите,бе мойто момче ???
Така и не я намерих тая игла...
Моята стая беше най - луксозната стая в цялата лудница.В нея имаше фрагмент от счупено огледало на стената,а леглото беше само наполовина изцапано с кръв.
Другите ми завиждаха,защото всяка вечер в стаята ми идваше някоя красавица.Даже успях да примамя Пена Цървула да дойде.Тя беше сто и двайсет килограмова,с елегантен мустак,заформен в формата на буквата " А ".Очевидно беше влезнала в лудницата по погрешка,защото й нямаше нищо,с изключение на дребния дефект,че се обясняваше в любов на стените...
Искам да кажа,че съм много доволен от престоя си в лудницата.Даже мисля,че се пристрастих към инжекциите на сестрата,защото тя ми даваше специални инжекции,които след като се инжектират и започваш да виждаш неща,който ги няма.Веднъж видях опаковката и доколкото помня пишеше " Хероин ".За съжаление докато бях в тази лудница,имаше един смъртен случай.Веднъж стояхме пред чакалнята на кабинета на д-р Пантев.Той излезе за обедна почивка и ни каза:
- На всички довиждане,Хараламби...Сбогом !
На другият ден Хараламби го нямаше,много странно ви казвам.Та така аз съм Евстрати Георгиев и лежах в лудницата четири месеца...
-Евстратииии,време е за инжекцията ! ! !
-Но сестра,аз не съм в лудницата вече !?
-Абе,Евстрати...идвай и не ми се обяснявай...

[Morgoth]

В момента нз защо се сетих за едни бисери дет ги изтърси една даскалка като влезе за първи път в час при нас:

1.още с влизането тя каза ,че ние не сме клас а няква сбирщина от хора , които не са за тва даскало
2. "Вие нямате родители бе !
3. "ама вие май наистина употребявате алкохол"
4. "Аз като ви гледам вие нищо ама нищо не знаете от която и да е област на науката"
5. "И така както се смеете мислите да кандидатствате?? че вас никъде няма да ви приемат бе!"
6. "Ах, поглеждам към планината да ми даде сила да погледна към вас и все пак не ми ставате по-симпатични"
7. Към двама от класа : "Вие пък какво сте"
8. Никога на слушайте пешо!! Той ръси само глупости!
9. "Тука няма ученици"
10. "Какво общо има физиката с вас??!??!?!"
11. "Имах намерение да ви преподавам англииски език. току-що то се изпари !
12. "Всичко това , ковто е това училище - ВИЕ НЕ СТЕ"
13. "Твоето гадже е толкова добро момиче , тя е толкова умна , добра . възпитана .... Е можеш ли да ми кажеш какво намира тя в теб?!??!?"

Ех хубави спомени . Само да кажа че даскалото ми се водеше "реномирано"

[mickthomson]

да, ся се сетих и аз за училищни бисери
миналата седмица, влиза дасклалката по литература и вместо обичайното "добър ден" казва "вие сте боклуци", а ся де, още от врата почна да ни псова, бати.
класния ни днеска, към целия клас "абе вие сте такива мърди, че даже до тоалетната не ходите вече по желание"

като се сетя още пак ще пиша

[Morgoth]

На изпита ми:

Ние: Не може ли втората част утре
Преподавателя: Ми по-добре днес, че да не стоите разкрачени