16th May 2009, 00:06
(This post was last modified: 16th May 2009, 00:11 by "Heaven"Maiden.)
Това са мойте преживявания от последната седмица на училищният пленер в Созопол.
7 и 10 сутринта е на 4ти май и една особено симпатична муха ми пее стил "ЛилитУ", кацнала на върха на носа ми.Две минути буквално цикля докато не осъзнавам, че след 20 минути трябва да съм на централната автогара и да се бутам между говедата от випуска за да си метна багажа в автобуса за "Созопол".За 10 минути съм свършила сутришната си програма, нещо което в обикновен ден правя за час.Облякла съм анорака наопаки, едната ми плитка стърчи на страни, но виж съм щастлива, защото съм си намерила айпода (sun).И след половин час чакане на буса, бутане и порядъчна употреба на "Ако не се забързате някой ще загуби ръцете си обещавам" с випуска сме се качили в автобуса и отпътуваме за поредната практика.Едва ли някой очаква нещо разлчно от предишните практики - ще рисуваме като луди през деня, а вечер ще се крием от учителите с някоя и друга бира, докато тайно си слушаме Мейдън.Но очакванията ни за обикновена поредна практика се разбиват с трясък в земята още щом стъпваме на Созополска земя.Хотела е..така да го кажем наистина си заслужава парите(Бележка:На нас не ни пукаше особено какъв е хотела стига да имаше минимални условия да рисуваме и релаксация
.Слизаме,хвърлям злобен поглед на две кифли с лепнали дънки, който "куфеят"на Фиъ - ра, до който как се докопали не знам.Следва поредното "Някой ще си загуби ръката" и се нанасям в стаята заедно с съквартирантката си, на която "подарих" абонамент за пълен едноседмичен игнор.Първият ден нирванизирах на ръба на една скала с цигара(не бях пушила от мнооого време и се вживявах с фотографски хъс в изхабяването на батерията на сапунерката ми, наречена фотоапарат.И първият ден мина скучно...Вторият ДЕН беше същият, но дойде вечерта...We couldn't wait for night to come....събираме се всички щури глави от класа и слизаме на плажа..далеч от очакванията ми пиани бяха само три момичета, но те кога ли са били трезви..едната - перманентно пиано, но пък ужасно красива направи псевдо стрийптийз, но слава Еди някой я спря преди да свали сутиена(Бяхме само момичета.Другата се отряза, за да цитирам "Съм весеелааа" - Овца!А третата, тя май изтрезнява само, за да се напие отново.Е на техният фон бяхме ние, всяка ярка индивидуалност - две луди метълки (Аз и милата ми Миша, 3 4 рокаджийки и няколко неутрални, но страхотни момичета.И падна една дивотия, една лигавщина.Всяка се опитваше да събори другата в пясъка.Други скачахме в плитчините с дрехите.И само как изпратихме вечерта.С моята Миша сме големи фенки на Гънс и го ударихме на всички по - комерсиални парчета - Sweet child of mine, knockin' on heavens door, paradise city,patience и ака цяла вечер с цяло гърло (е аз поне не съм трагична в пеенето.А през това време един мелез между пекинез и пинчер се опита да ме хапе за крака - глупава гадинка.И вечерта свърши..последва още един обикновен ден - рисуване, рисуване,рисуване.И отново дойде нашето време от денонощието..с бутилка уиски, която този път си поделихме между у 20 човека не останаха пияни.Sipping whisky of the bottle not thinkin' of tomorow.И на следващото утро на закуска нямаше почти никой - всички го бяха ударили на сън, освен мен(аз ядини не изпускам.Осъзнала, че това ни е последният ден с лека носталгия метнах карираната риза, каубойската шапка и банските и се изнесохме към Ропотамо.Като изключим студа беше велико.Още в момента, в който нелегално и финно се вмъкнахме 40 човека да съзерцаваме водните лилий, ми стана така мило, така неглижирано, като в една песничка на Кид Рок.И деня свърши...беше валяло..беше студено мрачно...пясъка бе мокър, а аз посрещнах залеза сам - самичка на северния плаж на Созопол събирайки миди и джапайки със се чорапогащника в морето.Прибрах се в хотела (в другия край на града боса.И тази вечер нямаше да има плажно парти.От началото на практиката в хладилника ме чакаше една мъничка мента.Изпих си я и заспах пред телевизора(не от нея ами от това, че беше към 11, а аз бях станала в 5).Не знам колко бях спала, но не мина много докато с ритник в стаята не влетя Оля и не ме изведе на вън.Една боса разходка из града, защото обувките ми бяха в нечия стая.Луди снимки, дивашки изцепки и оня светещ фонтан.И за сол на манджата наречена "прощална вечер" с моето Мише изгледахме Фрактура и всичко живо по стайте.На следващата утрин трябваше да се сбогуваме със Созопол....С малко сълзи и отново All summer long на Кид Рок изпратихме най - хубавата си практика до сега!
7 и 10 сутринта е на 4ти май и една особено симпатична муха ми пее стил "ЛилитУ", кацнала на върха на носа ми.Две минути буквално цикля докато не осъзнавам, че след 20 минути трябва да съм на централната автогара и да се бутам между говедата от випуска за да си метна багажа в автобуса за "Созопол".За 10 минути съм свършила сутришната си програма, нещо което в обикновен ден правя за час.Облякла съм анорака наопаки, едната ми плитка стърчи на страни, но виж съм щастлива, защото съм си намерила айпода (sun).И след половин час чакане на буса, бутане и порядъчна употреба на "Ако не се забързате някой ще загуби ръцете си обещавам" с випуска сме се качили в автобуса и отпътуваме за поредната практика.Едва ли някой очаква нещо разлчно от предишните практики - ще рисуваме като луди през деня, а вечер ще се крием от учителите с някоя и друга бира, докато тайно си слушаме Мейдън.Но очакванията ни за обикновена поредна практика се разбиват с трясък в земята още щом стъпваме на Созополска земя.Хотела е..така да го кажем наистина си заслужава парите(Бележка:На нас не ни пукаше особено какъв е хотела стига да имаше минимални условия да рисуваме и релаксация
.Слизаме,хвърлям злобен поглед на две кифли с лепнали дънки, който "куфеят"на Фиъ - ра, до който как се докопали не знам.Следва поредното "Някой ще си загуби ръката" и се нанасям в стаята заедно с съквартирантката си, на която "подарих" абонамент за пълен едноседмичен игнор.Първият ден нирванизирах на ръба на една скала с цигара(не бях пушила от мнооого време и се вживявах с фотографски хъс в изхабяването на батерията на сапунерката ми, наречена фотоапарат.И първият ден мина скучно...Вторият ДЕН беше същият, но дойде вечерта...We couldn't wait for night to come....събираме се всички щури глави от класа и слизаме на плажа..далеч от очакванията ми пиани бяха само три момичета, но те кога ли са били трезви..едната - перманентно пиано, но пък ужасно красива направи псевдо стрийптийз, но слава Еди някой я спря преди да свали сутиена(Бяхме само момичета.Другата се отряза, за да цитирам "Съм весеелааа" - Овца!А третата, тя май изтрезнява само, за да се напие отново.Е на техният фон бяхме ние, всяка ярка индивидуалност - две луди метълки (Аз и милата ми Миша, 3 4 рокаджийки и няколко неутрални, но страхотни момичета.И падна една дивотия, една лигавщина.Всяка се опитваше да събори другата в пясъка.Други скачахме в плитчините с дрехите.И само как изпратихме вечерта.С моята Миша сме големи фенки на Гънс и го ударихме на всички по - комерсиални парчета - Sweet child of mine, knockin' on heavens door, paradise city,patience и ака цяла вечер с цяло гърло (е аз поне не съм трагична в пеенето.А през това време един мелез между пекинез и пинчер се опита да ме хапе за крака - глупава гадинка.И вечерта свърши..последва още един обикновен ден - рисуване, рисуване,рисуване.И отново дойде нашето време от денонощието..с бутилка уиски, която този път си поделихме между у 20 човека не останаха пияни.Sipping whisky of the bottle not thinkin' of tomorow.И на следващото утро на закуска нямаше почти никой - всички го бяха ударили на сън, освен мен(аз ядини не изпускам.Осъзнала, че това ни е последният ден с лека носталгия метнах карираната риза, каубойската шапка и банските и се изнесохме към Ропотамо.Като изключим студа беше велико.Още в момента, в който нелегално и финно се вмъкнахме 40 човека да съзерцаваме водните лилий, ми стана така мило, така неглижирано, като в една песничка на Кид Рок.И деня свърши...беше валяло..беше студено мрачно...пясъка бе мокър, а аз посрещнах залеза сам - самичка на северния плаж на Созопол събирайки миди и джапайки със се чорапогащника в морето.Прибрах се в хотела (в другия край на града боса.И тази вечер нямаше да има плажно парти.От началото на практиката в хладилника ме чакаше една мъничка мента.Изпих си я и заспах пред телевизора(не от нея ами от това, че беше към 11, а аз бях станала в 5).Не знам колко бях спала, но не мина много докато с ритник в стаята не влетя Оля и не ме изведе на вън.Една боса разходка из града, защото обувките ми бяха в нечия стая.Луди снимки, дивашки изцепки и оня светещ фонтан.И за сол на манджата наречена "прощална вечер" с моето Мише изгледахме Фрактура и всичко живо по стайте.На следващата утрин трябваше да се сбогуваме със Созопол....С малко сълзи и отново All summer long на Кид Рок изпратихме най - хубавата си практика до сега!