4th August 2008, 22:23
Айде и аз да се разпиша. Не мога да повярвам, че само преди две денонощия слушах невероятни класики като Aces High, Revelations, Wasted Years, Rime Of The Ancient Mariner, Powerslave, The Clairvoyant. Специално Wasted Years не се надявах да чуя наживо в тоя живот. Концерта беше невероятен, Брус беше в страхотна форма. Преди бях чела изказване, че гласа му е в най-добрата си форма и наистина няма такъв глас, хора! Вдигна на Aces High перфектно, даже ми се стори по-добре отколкото на LAD, на Нъмбъра изкрещя невероятно, на Run To The Hills, а краят на Hallowed Be... няма такъв човек, няма такъв глас. Не можех да повярвам, че концерта свършва, звучеше сякаш може да пее още и още... Закачките му с барабаните на Нико. Муцунките, които си направиха Дейв и Ейдриън. Яник с маймунджилъците си. Търчащия Стив по сцената. За Бога, бягаше толкова бързо, че едва го проследих. И в същото време свиреше. Нереално е. Сякаш сън. На моменти се съмнявам видях ли го или си го измислих. На Rime вече бях в транс. Това е много любима песен на мъжа ми още от излизането й и може би затова я преживях като за двама. А и Брус допълнително придаде мистика с начина си на изпълнението й. За пироефектите да не говорим... Едитата бяха невероятни. От целия концерт имам само една забележка - на киборга не му беше мястото да излиза на The Clairvoyant. Просто песента не е подходяща. Иначе атмосферата беше взривяваща. Преди Фиъра ми се струваше като кръпка в сетлиста и критикувах поставянето му там. Но цялостната емоция на концерта беше нажежила обстановката и песента просто ме размаза.:rockdevil: Абе Мейдън ни изкъртиха, взривиха, разкъсаха, сдъвкаха и изплюха. След концерта от мен бяха останали жалки, прашни, залитащи, емоционално изчерпани останки. За първи път в живота ми се случва да не мога да се държа на краката след концерт. И то не заради физическата умора.
Гърците яко пееха, на моменти направо заглушаваха Брус. Но са си диваци. А и бяха яко напушени. Донякъде бях подготвена за погото от миналата година, но не вярвах, че е толкова опасно. Имаше един момент, в който влизах в него буквално с плонж и сигурно щях да се измъкна много трудно, ако нашите не ме бяха дръпнали. Тук е мястото да изкажа благодарността си на Нико и Калин, благодарение на които не се прибирам в насипно състояние.
И благодарение на които имах щастието да се насладя на концерта без непрекъснато да се притеснявам, че може да ме повлече мелето. Сега може да се каже, че българската агитка сме истински Blood Brothers.
Направо си беше бойно поле на моменти. Но беше диво и впечатляващо.
Пътуването беше ок, времето беше на наша страна. Оказа се, че не съм видяла някои неща от Малакаса миналата година заради жегата, но сега наваксах. Кучето с кечето от кръчмата го нямаше, но за сметка на това имаше 3 котки. Организацията на гърците не ми се ще да коментирам, поради факта, че отиваме на метъл концерт и май си е донякъде в реда на нещата да е стихийно, но миналата година сякаш беше по-добре. Но дори дребните неудобства бледнеят пред емоцията от концерта. Вчера, докато се прибирах, установих, че дори мисълта за човек, с който сме във влошени взаимоотношения от няколко години, не ме вълнува по никакъв начин и можех само да се усмихвам.
Сори за патетиката, обикновено не съм такава и не обичам оливките, но така го усещам.
И сега да викнем всички "МейдЕн, МейдЕн, МейдЕн", както и "Алек-сан-дЕер, Алек-сан-дЕр".:rockdevil: Тия гърци...
Гърците яко пееха, на моменти направо заглушаваха Брус. Но са си диваци. А и бяха яко напушени. Донякъде бях подготвена за погото от миналата година, но не вярвах, че е толкова опасно. Имаше един момент, в който влизах в него буквално с плонж и сигурно щях да се измъкна много трудно, ако нашите не ме бяха дръпнали. Тук е мястото да изкажа благодарността си на Нико и Калин, благодарение на които не се прибирам в насипно състояние.
И благодарение на които имах щастието да се насладя на концерта без непрекъснато да се притеснявам, че може да ме повлече мелето. Сега може да се каже, че българската агитка сме истински Blood Brothers. Направо си беше бойно поле на моменти. Но беше диво и впечатляващо.Пътуването беше ок, времето беше на наша страна. Оказа се, че не съм видяла някои неща от Малакаса миналата година заради жегата, но сега наваксах. Кучето с кечето от кръчмата го нямаше, но за сметка на това имаше 3 котки.
Организацията на гърците не ми се ще да коментирам, поради факта, че отиваме на метъл концерт и май си е донякъде в реда на нещата да е стихийно, но миналата година сякаш беше по-добре. Но дори дребните неудобства бледнеят пред емоцията от концерта. Вчера, докато се прибирах, установих, че дори мисълта за човек, с който сме във влошени взаимоотношения от няколко години, не ме вълнува по никакъв начин и можех само да се усмихвам.Сори за патетиката, обикновено не съм такава и не обичам оливките, но така го усещам.
И сега да викнем всички "МейдЕн, МейдЕн, МейдЕн", както и "Алек-сан-дЕер, Алек-сан-дЕр".
:rockdevil: Тия гърци...